Лятото е в разгара си в Роданте – малка общност, разположена на тясна ивица острови, които образуват Външните брегове на Северна Каролина. През пиковия сезон туристи се стичат тук заради впечатляващите гледки. Но през зимата изчезват не само туристите, а и част от бреговата линия. Роданте губи между 3 и 4,5 метра плажна ивица годишно заради ерозия – един от най-високите темпове по Източното крайбрежие. Последиците вече са видими: от 2020 г. насам океанът е погълнал 11 къщи, а още са застрашени, пише Financial Times.
Това е само един пример за крайбрежни общности по света, които се сблъскват с проблем, застрашаващ икономиката им и самото им съществуване: недостиг на пясък. Пясъкът е естествена бариера срещу екстремни метеорологични явления като бури и наводнения. Но макар да изглежда неизчерпаем, търсенето расте – особено за строителството – и води до недостиг и високи цени.
"Не знам дали ще е след 10 или 100 години, но ще дойде момент, в който пясъкът ще свърши или ще стане непосилно скъп", казва Боби Аутен, началник на окръг Деър, в който е Роданте. "Трябва да започнем да говорим за това още сега." Още: Пясъчните бури засягат около 330 милиона души в над 150 страни
Пясък срещу ерозия
Десетилетия наред основният метод за борба с ерозията е насипването на нов пясък – обикновено добиван от морското дъно или близки водоеми, за да се намалят транспортните разходи и да се запази екологичната съвместимост.
Възстановяването на тесните плажове на Роданте ще струва над 40 млн. долара – сума, с която общността не разполага. Жителите на първа линия са изправени пред труден избор: да се изтеглят по-далеч от водата (т.нар. "управлявано отстъпление") или да останат и да се надяват на по-добър изход.
Подобни дилеми се наблюдават и в Маями, Барселона, Голд Коуст в Австралия. Част от ерозията е естествена, но бури, високи приливи и покачващо се морско равнище – в резултат на глобалното затопляне – ускоряват процеса.
Глобалната битка за плажовете
В Барселона изкуствените плажове губят около 30 хил. кубически метра пясък годишно. Бури като тези от миналата есен в Западна Европа изострят проблема. Градът внася пясък и строи вълноломи, но плажовете продължават да изчезват.
Плажовете са не само туристически атракции, но и дом за 10% от световното население, живеещо в рамките на 5 км от брега. Крайбрежното застрояване обаче нарушава естествените пясъчни потоци и влошава положението.
Дали да се борим с ерозията или да позволим на брега да се отдръпва естествено, е сложен въпрос, в който залогът са пари, имоти, инфраструктура и препитание.
"Мисля, че се опитваме да си играем на Бог", казва проф. Гари Григс от Калифорнийския университет в Санта Круз. "Хората трябва да се примирят с факта, че климатът се променя, включително с покачването на морското равнище."
Привържениците на насипването с пясък го виждат като най-добрия вариант за възстановяване на плажовете, ако целта е те да останат на мястото си. Но това е временно решение, което изисква периодични инвестиции.
В САЩ практиката се прилага повече от век – около 600 плажа са преминали през такова третиране. През 2019 г. са добавени 50 млн. кубически метра пясък – обем, достатъчен да напълни стадион "Уембли" 40 пъти.
Но климатичните промени и засилващите се бури поставят под въпрос ефективността на този подход. "Пясъкът става все по-труден за намиране, по-скъп и по-малко достъпен", казва Джо Виетри от Инженерния корпус на армията на САЩ. Още: Климатолог предупреди - Идва прашна вълна от Африка, пренос на сахарски пясък
Когато океанът печели
В Маями морските находища на пясък свършват още през 2014 г., а доставките вече идват с камиони от вътрешността на страната. В Роданте от 2017 до 2022 г. са добавени почти 3 млн. кубически ярда пясък, но 16 къщи все още са в риск.
"Имаме едни от най-високите нива на ерозия на Източното крайбрежие", казва Дейв Халак от Националната паркова служба. "Вече не можем да се борим с Майката Природа. Губим!"
Австралийският Голд Коуст преживя през март най-силната си буря от половин век. Циклонът Алфред отнесе толкова много пясък, че оголи заровената морска стена – основната защита на града. Възстановяването ще струва близо 26 млн. долара и може да отнеме до три години, пише Financial Times.
Бъдеще в "земята на плаващите пясъци"
Насищането на плажовете позволява на много крайбрежни зони да оцелеят, но е скъпо и не винаги работи дългосрочно. Отстъплението – премахване на инфраструктурата и връщане на брега в естественото му положение – е непопулярен, но понякога единствен вариант.
В Роданте Националната паркова служба вече е изкупила и разрушила няколко застрашени къщи, превръщайки терена им в обществен плаж. Но финансирането е ограничено, а времето – на страната на океана.
Тук, в мястото, което местните алгонкински племена наричат "земята на плаващите пясъци", битката между човека и морето продължава – и засега изглежда, че морето печели.
Автор: Ева Сяо
Превод: Ганчо Каменарски
