От една страна, Слънцето е благосклонно кълбо от плазма и неговата топлина прави Земята обитаема и я е поддържала обитаема в продължение на милиарди години, позволявайки на сложни неща като човешките същества да се развият. От друга гледна точка то е злонамерено кълбо, което изпраща смъртоносна ултравиолетова радиация по нашия път, а понякога изригва и изхвърля огромни капки плазма към Земята. Истината е някъде по средата и НАСА изстреля слънчевата сонда „Паркър“, за да изясни тази истина.
НАСА изстреля слънчевата сонда „Паркър“ (PSP) през 2018 г. и нейната мисия е да изследва короналната плазма на Слънцето и неговото магнитно поле. За да направи това, тя трябва да се приближи. НАСА я описва като мисия за „докосване на Слънцето“ и това е доста точно. По време на мисията си тя се приближаваше все повече, като всеки път поставяше нов рекорд за най-близко приближаване до Слънцето. На 24 декември 2024 г. космическият апарат прелетя само на 6,1 млн. км от слънчевата повърхност. Това е невероятно близо, но за щастие космическият апарат има няколко слоя защита. PSP е и най-бързо движещият се космически апарат, създаван някога. По време на прелитането си през 2024 г. той се движеше със скорост 692 000 км/ч и не прекара много време толкова близо до звездата. Резултатът от тази дръзка коронарна навигация са най-близките досега изображения на нашата звезда.
Най-близките снимки на Слънцето
Още: Орбитата на Земята около Слънцето не е това, което си мислите
PSP носи четири основни инструмента, като един от тях е WISPR - Wide-field Imager for Solar Probe. WISPR има две радиационно защитени камери, които могат да издържат на слънчевата енергия. Задачата му е да изобразява короната, слънчевия вятър и други явления в близост до Слънцето. При последното прелитане WISPR ни показа слънчевата корона и слънчевия вятър по начин, който не сме виждали досега.
„Слънчевата сонда „Паркър“ за пореден път ни пренесе в динамичната атмосфера на най-близката ни звезда“, заяви Ники Фокс, асоцииран администратор на дирекция „Научни мисии“ в централата на НАСА във Вашингтон.
"Свидетели сме на това къде започват заплахите за космическото време за Земята - с очите си, а не само с модели. Тези нови данни ще ни помогнат значително да подобрим прогнозите си за космическото време, за да гарантираме безопасността на нашите астронавти и защитата на нашите технологии тук, на Земята, и в цялата Слънчева система."
Това има важни последици за разбирането или неразбирането на слънчевия вятър и короналните масови изхвърляния (CME). Те са постоянно присъстващи сили в Слънчевата система. Слънчевият вятър е поток от заредени частици, който постоянно тече навън от Слънцето.
Той е отговорен за прекрасните полярни сияния, които обичаме да гледаме, но също така е отговорен за повреждането на електропреносните мрежи и сателитите. Тъй като се разширяваме в силунарното пространство и извеждаме все повече спътници на ниска околоземна орбита, е важно да разбираме не само слънчевия вятър, но и всичко, което тече от Слънцето, включително изхвърлянията на коронарна маса (CME).
Докато слънчевият вятър е непрекъснато явление, изхвърлянето на коронална маса е епизодично. Те представляват изхвърляне на плазма, която може да достигне Земята. CME могат да съдържат милиарди тонове плазма, която се движи с висока скорост. Само малка част от тях достигат Земята, но когато това стане, те могат да предизвикат геомагнитни бури, които могат да повредят електропреносната мрежа и други съоръжения.
Повече за сондата „Паркър“
Слънчевата сонда „Паркър“ е кръстена на американския хелиофизик Юджийн Паркър, който през 1958 г. въвежда термина „слънчев вятър“. Неговите теории, въпреки че по онова време срещат сериозна съпротива, революционизират научното ни разбиране за Слънцето. Изстреляни са множество космически апарати за изучаване на Слънцето и слънчевия вятър, но Parker Solar Probe надминава всички тях.
Всяка мисия е разкривала повече за Слънцето и слънчевия вятър, но никоя не се е доближавала толкова близо до звездата, колкото сондата PSP. Предимството на сондата са и най-модерните технологии и инструменти. Едно от нещата, които разкрива, е естеството на т.нар.
Когато се измерва близо до Земята, слънчевият вятър е почти постоянен. Но по-близо до Слънцето нещата са по-хаотични. Слънцето има изключително мощни магнитни полета и когато PSP се доближи на 14,7 милиона мили от Слънцето, той ни показа, че някои от тези полета са на зиг-заг.
Тези зигзагообразни полета се наричат обратни връзки. PSP също така ни показа, че тези обратни полета са по-често срещани, отколкото се смяташе, и че те са на групи.
Докато PSP се приближаваше все повече и повече и преминаваше през короната на Слънцето, той забеляза, че границата на короната е неравномерна и сложна. Като се приближи още повече при следващите прелитания, той успя да определи източника на неравностите. Източникът са участъци на Слънцето, където се образуват магнитни фунии, а изображенията показаха, че обратните връзки са отчасти отговорни за бързия слънчев вятър, един от двата компонента на вятъра.
„Голямата неизвестна беше: как се генерира слънчевият вятър и как успява да се измъкне от огромното гравитационно привличане на Слънцето?“ - каза Нур Равафи, научен ръководител на проекта Parker Solar Probe в Лабораторията по приложна физика „Джон Хопкинс“.
Още: Ето ги първите изображения на полюсите на Слънцето (ВИДЕО)
„Разбирането на този непрекъснат поток от частици, особено на бавния слънчев вятър, е голямо предизвикателство, особено като се има предвид разнообразието в свойствата на тези потоци - но със сондата Parker Solar Probe сме по-близо от всякога до разкриването на техния произход и как се развиват.“
Бавният слънчев вятър е два пъти по-плътен от бързия слънчев вятър и взаимодействието между двата изглежда създава умерено силни условия на Земята, които могат да съперничат на условията, създавани от CME. Изглежда, че бавният слънчев вятър произхожда от екваториалните области на Слънцето, но учените все още спорят в какви структури се заражда и как се освобождава материалът.
„Все още нямаме окончателен консенсус, но разполагаме с много нови интригуващи данни“, казва Адам Сабо, учен от мисията Parker Solar Probe в Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА в Грийнбелт, Мериленд.
През последните десетилетия научихме много за Слънцето, а сондата „Паркър“ е готова да ни покаже още и да се надяваме, че ще даде отговори на най-задълбочените ни въпроси. Следващият ѝ перихелий ще бъде през септември 2025 г., когато отново ще прелети през слънчевата корона. При този подход ще бъдат събрани още повече данни за бавния слънчев вятър и други аспекти на Слънцето.
