Плутон и най-големият му спътник, Харон, са тясно свързани от гравитацията. Харон всъщност не обикаля около Плутон. Както планетата джудже, така и нейният спътник обикалят около точка точно над повърхността на Плутон. Това необичайно взаимодействие е довело до забавяне на Харон по оста му.
Забавяне въртенето на Харон
Доказателства за забавянето на Харон са открити в тектонични характеристики на повърхността на ледения спътник на Плутон. Тези данни предоставят по-добро разбиране на ранната история на Харон, както и на други ледени спътници във външната част на Слънчевата система. Изследването е публикувано в списание Nature Communications, пише IFLScience.
Смята се, че обектите в Слънчевата система, които са близо един до друг, забавят скоростта си на въртене около оста си. Това забавяне се дължи на гравитационните приливни сили между обектите. В този случай не само скоростта на въртене се променя, но и формата и температурата на обекта могат да се променят.
Нов обект е открит отвъд Плутон – възможна древна реликва от Слънчевата система
Учените отдавна подозират, че скоростта на въртене на Харон се е забавила и вероятно продължава да се забавя. Няма обаче доказателства за това, въпреки че се предполагаше, че може да се открие в геоложките характеристики на повърхността на Харон. Факт е, че тази повърхност се е променила малко през 4-те милиарда години, откакто се е образувал.
Астрономите използваха архивни данни от сондата New Horizons, която изследва Плутон и Харон преди 11 години, за да изучат вариациите в ориентацията и видовете тектонични структури в планинските вериги, разположени в региона Oz Terra. Той се намира в северното полукълбо на Харон и е кръстен на измислената „Страната на Оз“ от поредица книги на американския автор Франк Баум.
Учените са открили, че повърхността на Харон носи следи от Луната в момнта, в който се е образувала. Планинските вериги в Oz Terra се простират на повече от 200 километра и имат асиметрични склонове, което показва, че са били компресирани, а не разтегнати. Симулациите показват, че по време на образуването на Харон е имало ледена обвивка с дебелина поне 30–36 километра. В ранните дни на съществуването на Луната, нейната кора на екватора се е свила с около 1% поради въртенето на Харон около оста си. Това обяснява наличието на планински вериги в Oz Terra.
Симулациите показаха, че Харон първоначално се е въртял около 14 земни часа. Това е почти 10 пъти по-бързо от сегашната му скорост на въртене от около 153 земни часа. Това означава, че спътникът на Плутон постепенно се забавя.
Учените смятат, че Харон може би е бил по-студен свят в началото, което е позволило образуването на дебела ледена кора. След това въртенето му се е забавило, температурите са се повишили и на повърхността са настъпили промени. Тези данни предоставят по-добро разбиране за ранната история на Харон, както и на други ледени луни във външната част на Слънчевата система.
Свлачища с размерите на град са открити за първи път на Плутон
Преди повече от година европейски и американски планетолози успяха максимално точно да възпроизведат образуването на „сърцето“ на Плутон, стигайки до извода, че то е възникнало в резултат на сблъсъка на планетата с голямо небесно тяло, чийто диаметър е бил около 730 км. Това съобщава пресслужбата на университета в Берн.
Както отбелязват изследователите, разработеният от тях сценарий за формирането на „сърцето“ на Плутон за първи път позволява да се обяснят много характеристики на равнината Спутник, включително нейната необичайна форма и позиция на екватора на Плутон, както и присъствието вътре в нея на положителна гравитационна аномалия и съществен излишък на маса. В миналото астрономите предполагаха, че тези свойства на „сърцето“ на Плутон са индикатор, че в дълбините му е скрит гигантски подледен океан.
Богинята на раздора в покрайнините на Слънчевата система: какво откриха учените на Ерида
