Открита е огромна озонова дупка, седем пъти по-голяма от антарктическата

Озонът (O₃) е нестабилен газ, чиято молекула се състои от три кислородни атома. Образува се в резултат на въздействието на ултравиолетово лъчение върху обикновения O₂. Полученото вещество абсорбира най-опасната част от ултравиолетовата радиация, осигурявайки, както се смята, съществуването на живот на Земята. Според една от версиите излизането на животните на сушата е станало възможно едва след образуването на озоновия слой.

НАСА показа какво се е случило с огромната озонова дупка през 2021 (ВИДЕО)

Видео на Американската аерокосмическа агенция и Националното управление за океански и атмосферни изследвания в САЩ демонстрира озоноват...

Прочети повече

O₃ е разпръснат главно в стратосферата – той не може да издържи на налягането на тропосферата. Концентрацията му е от две до осем части на милион. Ако беше възможно да се разпредели равномерно целият озон върху повърхността на планетата, би се получил слой с дебелина от три до пет милиметра. Флуорохлорвъглеродите са изключително вредни за такъв тънък „щит“ на планетата. Попадайки върху ледените кристали в стратосферата, хладоните под въздействието на слънчевата светлина се разлагат на свободни хлорни радикали, които от своя страна унищожават O₃.

Доказано е, че изтощаването на озоновия слой увеличава риска от рак на кожата и катаракта, отслабване на имунната система при хората. Освен това се отразява негативно на селското стопанство и различните екосистеми.

През 1987 г. е приет Монреалският протокол, забраняващ производството на опасни вещества. Въпреки това концентрацията им в атмосферата е все още висока и заплахата от разрушаването на озоновия слой остава. Най-известната озонова дупка е над Антарктида. Тя има сезонен характер, като достига максималния си размер от август до октомври и понякога се задържа през декември. От време на време се регистрира появата на дупка над Арктика (последният случай е през 2020 г.). Подобно явление над тропиците все още не е известно.

Неуловимата дупка

Проф. Цин-Бин Лу от Университета на Ватерло (Онтарио) смята, че основният фактор за образуването на озонразрушаващи вещества не е фотолизата, а галактическото лъчение – тоест не от най-близката до нас звезда, а от обекти в Дълбокия космос.

Известно е, че колкото по-слаба е слънчевата радиация, толкова по-силно върху Земята влияе галактическата. Слънчевият цикъл продължава 11 години, а озоновите дупки са най-големи в моменти на особено слаба активност на нашата звезда, отбеляза Лу.

Озонът се оказа един от най-опасните парникови газове

Учени от университета в Рединг във Великобритания са установили, че озонът може да е един от най-опасните парникови газове и въздействи...

Прочети повече

Ученият предположил, че трябва да има озонова дупка и над тропиците. Между 30-ия паралел северна и южна ширина на височина 15 километра (долна стратосфера) действат всесезонни цикли, при които пиковете на йонизация, дължащи се на космическите лъчи, и температурата са сравними с условията в полярните вихри над Антарктида. Освен това в района на Екватора концентрацията на флуорохлорвъглероди в долната стратосфера е около два пъти по-висока, отколкото над полярните региони, отбелязва ученият.

Озоновата дупка над тропиците не е откривана досега, защото никой не я е търсил. Изследванията са били фокусирани главно върху полярните региони и наблюдаваните отклонения от фотохимичното равновесие над тропиците са били обяснявани с "обемни въздушни движения" в тропосферата и стратосферата, казва Лу. Освен това, тъй като дупката трябва да е целогодишна, е изключително трудно да се фиксират отклоненията.

„Тропиците съставляват половината от повърхността на планетата и са дом на около половината от световното население. Съществуването на тропическа озонова дупка е повод за сериозна глобална загриженост“, казва Лу.

Откритата от него област в долната стратосфера над тропиците съдържа 25% по-малко озон от обикновено. Дупката се намира между 30 градуса северна ширина и 30 градуса южна ширина – това са най-гъстонаселените райони на Китай, Индия, Африка. По дълбочина озоновата дупка е сравнима с антарктическата, а по площ я надвишава седем пъти. Както и при полярната дупка, озонът в центъра на тропическата дупка е с 80 процента под нормата. Освен това тропическата дупка не е сезонна, а целогодишна, казва изследователят, който е направил изводи въз основа на сателитни данни.

В прессъобщение на Американския институт по физика се отбелязва, че откриването на новата озонова дупка е изненада за колегите на Лу. Появата ѝ противоречи на общоприетия фотохимичен модел, според който за разрушаването на озоновия слой допринася предимно фотолизата – в дадения случай става дума за разлагане на хлорфлуорвъглеводороди и освобождаване на свободни хлорни радикали, които разрушават озоновия слой. Но фотохимичният модел не може да обясни защо най-малките озонови дупки са наблюдавани в годините на слънчевите максимуми (1991, 2002 и 2013 г.), докато най-големите, най-дълбоки и най-стабилни дупки са се появявали в годините на слънчевите минимуми (1987, 1998, 2008 и 2020 г.), отбелязва Лу.

Лудото космическо време сваля спътници от орбита. МКС също е изложена на риск

Някои спътници, които се намират в ниска околоземна орбита, са започнали да се отклоняват от своята траектория и все повече се потапят ...

Прочети повече

Канадският учен е разработил свой собствен модел и го е нарекъл „реакция на електроните, задвижвана от космически лъчи“ (cosmic-ray-driven electron reaction, CRE). В поредица от статии Лу доказва, че основният фактор, снижаващ нивото на O₃, е въздействието на галактичното лъчение, чието влияние върху Земята е обратнопропорционално на слънчевото. Високоенергийните частици от Дълбокия космос предизвикват реакции в халогенсъдържащи молекули в най-студените (долни) слоеве на стратосферата, което води до масово освобождаване на вещества, разрушаващи озоновия слой.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Смяна на магнитните полюси на Земята: ще се случи ли в близко бъдеще?