В началото Вселената е била непрозрачна за светлината, но след това всичко се е променило. Учени откриха каква сила е разпръснала космическата мъгла.
Появата на светлина във Вселената: Новите открития на учените
Мистериозната сила, която е разпръснала космическата мъгла в зората на Вселената, се оказа съвсем различна от това, което астрономите са смятали досега. Учените може да се наложи да преразгледат разбирането си за ранните етапи от еволюцията на Космоса, довели до Вселената, която виждаме днес. Резултатите от изследването са публикувани в списание Nature Astronomy, пише Live Science.
Около 400 000 години след Големия взрив, горещата Вселена се охлажда достатъчно, за да се образуват първите атоми. Предимно неутрални водородни атоми. Те образуват космическа мъгла, непроницаема за ултравиолетова радиация, и този период се нарича Тъмните векове на Космоса.
Около 100 милиона години по-късно се появяват първите звезди, които се сливат в първите галактики. Мощното ултравиолетово лъчение на тези звезди йонизира неутралния водород, позволявайки на светлината да прониква безпрепятствено през междузвездното пространство. Но този процес продължава стотици милиони години и този период е известен като ерата на рейонизацията. През този период космическата мъгла, непроницаема за светлината, се превръща от атоми в електрически заредени протони и електрони.
Астрономите преди това са смятали, че свръхновите, експлозиите на звезди с маси от 8 до 50 пъти масата на Слънцето, са спомогнали за разсейване на космическата мъгла. Но ново проучване показва, че свръхновите всъщност са възпрепятствали този процес.
С помощта на космическия телескоп Хъбъл, учените са изследвали няколко галактики с активно звездообразуване, разположени на около 3,5 милиарда светлинни години от нас. Те са аналози на най-първите галактики във Вселената и имат диаметър по-малък от 6500 светлинни години.
Астрономите са стигнали до заключението, че първоначално звездните ветрове в древните галактики са помагали на светлината да проникне през неутралния водород. Тоест, радиацията от звездите е могла да достигне отвъд галактиките и да йонизира неутралния газ в междугалактическото пространство. След това звезди от спектрален клас O (най-горещата, най-ярката и най-масивната във Вселената) са избухнали като свръхнови и са попълнили непрозрачния галактически газ. По този начин те са предотвратили преминаването на йонизираща радиация.
Резултатите от изследването противоречат на повечето космологични модели, които показват, че свръхновите са играли основна роля в изпълването на Вселената със светлина. Астрономите смятат, че най-вероятният източник на рейонизация на водорода в ранната Вселена е мощното излъчване от новородени звезди.
Прочетете също: Мистерията на нашето съществуване: Физиците обясниха как „призрачна“ частица е спасила Вселената от унищожение
