Учени откриха фосилизирани червени кръвни клетки в кост на динозавър, която е на около 115 милиона години. Находката е открита в Бразилия - тя предоставя рядка възможност за изучаване на следи от меки тъкани на древни животни.
Откритието на учените
Изследователски екип, ръководен от учени от университета Къртин в Австралия, е изследвал кост от крак, принадлежаща на Aratasaurus museunacionali, малък теропод, живял преди около 115 милиона години, пише Science Alert.
Фосилът е открит в бразилска мина. В малките канали, през които някога е текла кръв през костта, изследователите забелязали множество малки овални структури, които приличали на клетки.
Подобни предположения са били правени и преди, като изследователи съобщават за откриването на протеини или клетъчноподобен материал във вкаменелости на динозаври. При подобни открития обаче в повечето случаи е било невъзможно да се изключи възможността за замърсяване, попаднало в костите след смъртта на животните.
Този път екипът използва комбинация от микроскопски наблюдения с няколко вида химичен анализ.
„Това, което изглежда като кръвна клетка под микроскоп, е интересно, но самата морфология не е достатъчна, за да се установи биологичният ѝ произход“, казва Клайти Грайс, органичен геохимик в университета Къртин.
Тя обяснява, че изследователите са търсили и химически доказателства, свързани с тези структури.
Екипът е оценил възможността откритията да са произлезли от гъбички или микроорганизми, които са се развивали върху костите, преди те да бъдат фосилизирани. Такива организми обикновено оставят следи, като нишки, спори или биофилми, но изследователите не са открили доказателства за тяхното присъствие. Анализът също така не е разкрил пиритни или седиментни зърна, които биха могли да бъдат сбъркани с клетки.
Вместо това, химичните тестове разкриха хем B, молекула, свързана с кръвта и от съществено значение за процеса на транспортиране на кислород в кръвта. Веществото, открито в костта, има различен химичен състав от околния скален материал.
Елементното картографиране дава друга следа: клетъчните структури съдържат желязо, въглерод и азот – елементи, които могат да бъдат част от хема. Други части на костта съдържат различен състав, включително фосфор, калций и флуор.
Ако това бъде потвърдено, тези структури биха били най-старите известни кръвни клетки на динозаври. Описаните по-рано екземпляри не са били по-стари от около 80 милиона години.
Изследователите смятат, че необичайните условия, при които животното е било погребано, обясняват как са се запазили тези крехки следи. Костта е била запазена в микробен слой в плитки води, където кислородът е бил почти несъществуващ.
Грайс отбеляза, че мангановите минерали вероятно са спомогнали за стабилизирането или пресъздаването на контурите на оригиналните структури по време на фосилизацията. Това не означава, че непроменените кръвни клетки са останали непокътнати в продължение на 115 милиона години. Вместо това, минералите и околната среда вероятно са съхранили химичен и структурен запис на тъкан, която обикновено би се разложила бързо.
Екипът подчертава, че са необходими допълнителни изследвания.
„Първият приоритет е да се възпроизведат резултатите“, обясни Грайс. Изследователите ще трябва да тестват други фосили от различни геоложки среди и различни групи динозаври, използвайки независими методи. Възпроизвеждането на резултатите ще помогне да се определи дали химичните сигнатури наистина показват древен материал, свързан с кръвта.
Откритието може да накара музеите и университетите да преразгледат вкаменелости, които вече са в колекциите им. Грайс отбелязва, че образци, събрани преди десетилетия, може да съдържат микроскопични, химически или минерални доказателства, които изследователите не са имали начин или причина да изследват по това време.
Прочетете също: Вкаменелост, открита преди 40 години в Антарктида, се оказа прешлен на гигантски динозавър
