Учените не знаят точно кога или защо Марс се е затоплил достатъчно, за да може течна вода да тече по повърхността му. Нова хипотеза свързва тези процеси с появата на ръжда под повърхността на планетата.
Откритието за Марс
Смята се, че в далечното минало Марс е бил по-скоро като Земята: имал е топъл климат, а на повърхността на планетата е имало реки и езера с течна вода. Учените обаче спорят от много години какъв състав на атмосферата би могъл да осигури този топъл климат. Нова хипотеза предполага, че необходимият компонент за това е създаден от циркулацията на водата под повърхността на Марс, пише New Scientist.
Според Син-Тай Лий от университета Райс (Тексас, САЩ), взаимодействието на водата с желязото в марсианската кора би могло да осигури постоянен поток от водород в атмосферата на Червената планета в продължение на милиони години.
Водородът не е парников газ, но когато взаимодейства с въглеродния диоксид в атмосферата на планетата, тези молекули биха могли да усилят парниковия ефект. Когато молекулите на водорода и въглеродния диоксид се сблъскат, те се деформират, което им позволява да абсорбират инфрачервено лъчение в диапазон, който самият CO2 не абсорбира.
Според проучването, дори малко количество водород в атмосферата на Марс би могло значително да повиши средната температура на планетата.
Според модела, кората на Марс, която се простира на 80 километра дълбочина, е изиграла ролята на подземен генератор на водород. Тя съдържа радиоактивни елементи, като уран, торий и калий, които по време на разпад отделят топлина. Изчисленията показват, че ако кората е достатъчно дебела, ледът в горните ѝ слоеве (на дълбочина от няколко километра) може да се стопи, образувайки водоносни хоризонти.
Според Лий, след като тези водоносни хоризонти се образуват, водата започва да отделя топлина, докато циркулира нагоре и надолу през порестите горни слоеве на земната кора. Тези слоеве са изградени предимно от базалт, който е богат на желязо. Водата причинява ръждясване на желязото. Това освобождава водородни молекули, които след това се издигат в атмосферата.
В крайна сметка този процес е спрял, тъй като водата в земната кора се е изчерпала и радиоактивността е намаляла, превръщайки Марс в студената и пустинна планета, която виждаме днес.
Учените смятат, че тази хипотеза може да бъде проверена чрез изследване на дълбоките слоеве на марсианската кора. Лий също така посочва, че процесът на окисляване на желязото, когато то ръждясва, би могъл да обясни защо Марс е червен. В резултат на падането на метеорити, окислените базалти са се озовали на повърхността, а ветровата ерозия е разпространила праха по цялата планета.
Прочетете също: 378 дни в условия на Марс: Участниците в уникална мисия на НАСА се завърнаха у дома
