Европа, спътник на Юпитер, наблюдаван за първи път преди повече от 400 години от италианския астроном Галилео Галилей, сега се смята за едно от най-обещаващите места за търсене на извънземен живот.
Откртието на Галилей
Според НАСА, под многокилометровата ледена кора на това небесно тяло вероятно се намира гигантски океан от солена вода, чийто обем може да надвишава комбинирания обем на всички океани на Земята, пише Spacedaily.
Както отбелязват учените, въпреки че съществуването на океана все още не е пряко потвърдено, данните, натрупани през годините на изследвания, правят тази хипотеза доста убедителна.
Историята започва през 1610 г., когато Галилей насочва телескоп към Юпитер и забелязва четири малки обекта, обикалящи около планетата. По-късно те са наречени Галилееви спътници, а един от тях се оказва Европа. В продължение на векове спътникът оставаше просто светеща точка и едва през 20-ти век космическите апарати ни позволиха да изследваме повърхността му.
През 1979 г. космическите апарати Voyager 1 и Voyager 2 предадоха изображения на Европа, разкривайки необичайно гладка ледена повърхност с множество пукнатини и практически липса на големи кратери. Това беше първият намек, че под леда може да протичат активни геоложки процеси.
Защо учените са сигурни, че под леда има океан?
Най-убедителните доказателства идват от космическия апарат „Галилео“, който изследва системата на Юпитер от 1995 г.
По време на многобройни прелитания, инструменти са засекли смущения в магнитното поле на Юпитер близо до Европа. Според изследователите най-вероятното обяснение е съществуването на голям слой солена течна вода под повърхността, способна да провежда електрически ток.Настоящите модели показват, че ледената обвивка на Европа е с дебелина между 15 и 25 км, а дълбочината на скрития океан може да достигне 60–150 км.
Ако тези изчисления се потвърдят, обемът на водата на спътника ще бъде по-голям, отколкото във всички океани на Земята, взети заедно.
Как водата остава течна далеч от Слънцето? Въпреки изключително ниските температури, океанът под леда остава незамръзнал благодарение на влиянието на Юпитер, чиято огромна гравитация постоянно деформира луната, причинявайки вътрешно нагряване. Именно този процес, според учените, поддържа водата течна.
През 2013 г. космическият телескоп Хъбъл засече струи водна пара близо до южния полюс на спътника на Юпитер, Европа. Смята се, че тези струи са се издигнали на височина от стотици километри. Това се счита за едно от най-важните потвърждения, че наистина има слой от незамръзнала вода под ледената кора на луната.
Учените смятат, че излизането на парите на повърхността е следствие от същото нещо, което поддържа самия хипотетичен подледников океан: гравитационното привличане на Юпитер. Докато Европа обикаля около газовия гигант, Юпитер едва доловимо компресира и разтяга небесното тяло. Това причинява вътрешно триене, като по този начин нагрява Луната отвътре.
Според водещата теория, ледът на Европа се напуква на места, а в южния полярен регион пукнатините достигат най-дълбоките си дълбочини, достигайки океана. Поради постоянното гравитационно свиване и разтягане, тези пукнатини периодично „всмукват“ вода и я доставят на повърхността.
Още по-интригуваща възможност е, че приливното триене във вътрешността на Европа води до образуването на хидротермални отвори, като например „черни пушачи“, на океанското дъно. Предполага се, че първият живот на Земята е възникнал близо до тези богати на минерали потоци от гореща вода. И до днес хемосинтетичните организми процъфтяват в пълен мрак на океанското дъно благодарение на хидротермалните системи.
Именно това наскоро вдъхнови екип от планетарни учени от САЩ и Канада да проучат вероятността от тектонична активност на дъното на подледниковия океан на Европа днес. Те разсъждават, че без активни разломи водата във вътрешността на небесното тяло не би получавала необходимите вещества от силикатната си мантия, за да поддържа хипотетичен извънземен живот.
Може ли да съществува живот там? Изследователите подчертаха, че слънчевата светлина не е предпоставка за появата на живот. Например, на Земята съществуват дълбоководни екосистеми, които са напълно изолирани от слънчевата светлина и получават енергия чрез химични реакции в близост до хидротермални извори.
Ето защо Европа се смята за една от най-обещаващите цели за търсене на извънземен живот. Въпреки това, все още няма доказателства за съществуването на живи организми там.
Учените отбелязаха, че Европа остава един от най-загадъчните обекти в Слънчевата система. Това, което преди четири века е изглеждало като едва забележима точка близо до Юпитер, сега се смята за свят, чиято ледена повърхност може да приютява един от най-големите океани и едно от най-обещаващите места за търсене на живот извън Земята.
Противоречие между ЕС и Великобритания заради проекта "Галилео"
