НАСА официално обяви целта си да изгради постоянен аванпост на Луната до 2030 г. Това беше съобщено за The Independent.
Заселването на Луната
Геологът Клайв Нийл, който изследва Луната и е осъществявал пилотирани космически полети повече от 40 години. Според него, след успешното прелитане на екипажа на мисията Artemis II около Луната през пролетта на 2026 г., НАСА е очертала ясен план за действие.
Както отбелязва авторът, основната цел е да се научат хората как да живеят и работят продуктивно отвъд Земята, преди да отидат много по-далеч – до Марс. Нийл направи паралел с първата лунна орбита на Аполо 8 през 1968 г., наричайки полетите на екипажа на Артемида II подобен „момент на Артемида“ за ново поколение.
Къде е скрита вода на Луната: Ново откритие изненада учените
Според наличните данни, амбициозният план на НАСА предвижда 79 изстрелвания и 73 кацания на Луната до 2036 г. В доклада се посочва, че повечето мисии до 2027 г. ще бъдат роботизирани и безпилотни, а след това агенцията планира да провежда по две пилотирани кацания годишно.
Авторът подчертава, че изграждането на база е значително по-сложна задача от отделните мисии. Според него НАСА ще трябва радикално да промени подхода си: вместо еднократни експедиции, ще е необходимо връщане на същото място, така че всяка следваща мисия да надгражда върху постиженията на предишната.
Къде точно да се разположи базата е сериозен въпрос. Както обяснява геологът, мястото трябва да отговаря на няколко критерия: равен терен за безопасни зони за изстрелване и кацане, пространство за бъдещо разширяване (важно за привличане на частни инвеститори) и 24/7 достъп до енергия – от слънчеви панели, горивни клетки или дори ядрено делене. Отделно изискване е наличието на близък воден лед, който е необходим както за поддържане на живота на екипажа, така и като суровина за ракетно гориво.
Според автора, Луната е интересна не само като площадка за бъдещи мисии, но и като източник на ресурси за износ към Земята. По-конкретно, това се отнася до хелий-3, елемент, изобилен на Луната, но рядък на Земята. Той може да охлажда квантови компютри и потенциално да се използва като гориво за термоядрена енергия. Освен това, планетарни учени са открили в орбитални изображения потенциални местонахождения на редкоземни метали, които са критични за електрониката, чистата енергия и отбранителната промишленост.
НАСА представи нов план за база на Луната (Подробности)
Както отбелязва Нийл обаче, все още не е известно дали тези резерви са достатъчни и дали ще бъде рентабилно да се добиват – учените все още трябва да определят състава на находищата и да разработят технологии за добив, адаптирани към лунните условия.
Авторът също така посочва, че новите технологии за живот на Луната, по-специално системите за рециклиране на отпадъци със затворен цикъл и безводното добиване, могат да намерят бъдещи приложения и на Земята, включително да помогнат за премахването на язовирите за токсични отпадъци след затваряне на мини. Той отбелязва, че програмата Аполо е дала на света миниатюрната електроника, която е в основата на съвременните смартфони.
Преди това учени съобщиха, че спътникът на Сатурн, Титан, остава единственият известен обект в Слънчевата система освен Земята с постоянна течност на повърхността си : той има реки, езера, морета, облаци и валежи, както и хидрологичен цикъл, подобен на земния. Водата на Титан обаче всъщност е течен метан и етан, а повърхността му, вместо скала, е съставена от воден лед, който е твърд като гранит поради екстремните студове на планетата.
Кацането на Луната може да заличи милиарди години история на Слънчевата система
