Учените вярват, че пътуването на Слънцето през галактиката и ранните етапи на неговото съществуване са оформили Земята, каквато я познаваме.
Защо Земята не се е превърнала в замръзнала планета?
Две проучвания разкриха как пътуването на Слънцето през нашата галактика Млечен път е оформило климата на Земята и как едно младо, слабо Слънце (това определение до ранния етап от развитието на нашата звезда преди около 4,5 милиарда години) е успяло да затопли Земята преди милиарди години, съобщава Phys.org.
В продължение на милиони години климатът на Земята се е променял постоянно: имало е периоди на глобално затопляне и глобално охлаждане. Авторите на изследването, публикувано в списанието Annual Review of Astronomy and Astrophysics, стигат до заключението, че температурните колебания на нашата планета са причинени от движението на Слънцето през нашата галактика.
Слънцето, заедно със Слънчевата система, се върти около центъра на Млечния път. Нашата планетарна система е заобиколена от хелиосферата, защитна обвивка, образувана от непрекъснати потоци от слънчев вятър, състоящи се от заредени частици, излъчвани от Слънцето във всички посоки.
През 4,6-те милиарда години съществуване на Слънцето, хелиосферата е преминала през различни региони на нашата галактика. Симулациите на учените показват, че Слънцето е преминавало през студени междузвездни облаци от водороден газ и прах поне три пъти през последните няколко милиона години. Това се е случило преди около 2-3 милиона години, преди 6-7 милиона години и преди 13-14 милиона години.
През тези периоди студени облаци са притискали хелиосферата и тя се е свивала, така че Земята е била извън защитния балон. Резултатите от симулацията съвпадат с геоложки данни, които показват голямо количество междузвезден прах в древни седиментни скали. Компресията на хелиосферата, според учените, е довела до появата на дълги периоди на глобално охлаждане на Земята.
Друго проучване, публикувано в Astrophysical Journal Letters, предлага решение на парадокса на слабото младо Слънце. Учените отдавна се чудят как преди 3 милиарда години Слънцето, което е излъчвало много по-малко топлина и светлина, е могло да затопли Земята достатъчно, за да поддържа живот. Изчисленията показват, че Земята би била замръзнала, но на повърхността ѝ е имало течна вода. Тоест, Земята е била топла дори когато Слънцето е изглеждало неспособно да осигури на планетата толкова много топлина.
Учените знаят, че млади звезди като Слънцето постоянно излъчват мощни суперизригвания, които изпращат високоенергийни частици, летящи през космоса във всички посоки.
Учените смятат, че поток от високоенергийни частици от Слънцето е могъл да предизвика химични реакции, които са изиграли ключова роля за нагряването на Земята преди милиарди години.
Учените успяха да създадат модел на атмосферата на ранната Земя в запечатана камера, смесвайки азот, амоняк, въглероден диоксид и въглероден оксид. След това те са изстреляли лъч протони в сместа, симулирайки потока от частици от суперизригвания на Слънцето. Това е довело до образуването на азотен оксид, парников газ, който е 300 пъти по-мощен от въглеродния диоксид. Азотният оксид би могъл да помогне на ранната Земя да задържа топлината, а също така да създаде условията, необходими за поддържане на живот.
Прочетете също: За пръв път: Учените видяха вълни на Слънцето с ширина 2000 км
Наскоро учени съобщиха, че са открили, че Слънцето съдържа 55% повече сребро, отколкото се смяташе досега. Това откритие разрешава дългогодишна мистерия за Слънчевата система. Това разрешава дългогодишна мистерия за липсващото сребро в Слънчевата система. Изследването е публикувано в списание Astronomy and Astrophysics, пише Phys.
Тъй като Слънцето се използва като еталон за изучаване на други звезди, разбирането на точния му химичен състав е от голямо значение за астрономите. То помага на учените да сравняват различни звезди и да разберат по-добре как Млечният път и другите галактики са се променяли с течение на времето.
