Изследователите предполагат, че кората на най-малката планета в Слънчевата система - Меркурий, е по-дълбока, отколкото се смяташе досега.
Връзката между пясъка на Земята и кората на Меркурий
Смята се, че Меркурий, който е бил разтопена топка преди повече от 4 милиарда години, е започнал да се охлажда по-бързо от Земята. Около 1 милиард години след образуването на планетата, вулканичната активност на Меркурий е била преустановена и на повърхността му се е образувала твърда кора. Не е известно точно как е изглеждало уникалното вулканично минало на Меркурий и как е оформило сегашния вид на планетата.
Но учените са получили улики за този процес от състава на повърхността на Меркурий. Те са определили по-точно делът на силициевия диоксид върху повърхността на планетата. Резултатите от изследването са публикувани в списанието Planetary Research, пише Phys.
Учените откриха нещо неочаквано. Оказа се, че кората на Меркурий съдържа около 37% силициев диоксид (съединение, съставено от един силициев атом и два кислородни атома), което е с 25% по-малко от предишните оценки. На нашата планета силициевият диоксид може да се намери почти навсякъде: в чистата си форма той е пясък, а всички вулканични скали съдържат 75% от това съединение.
Резултатите от изследването показват, че вулканичните скали на повърхността на Меркурий са се образували от разтопени скали в мантията на по-големи дълбочини, отколкото се смяташе досега.
Силициевият диоксид се е натрупал в разтопената мантия на планетата, защото с охлаждането на мантията първите образували се скали са извличали сравнително малко силициев диоксид от стопилката. По този начин горещата лава, издигаща се на повърхността, се е обогатявала все повече със силициев диоксид с течение на времето. Ако това съединение присъства на повърхността в малки количества, това показва високи температури във вътрешността на планетата. Възможно е също така кората на Меркурий някога да е съдържала повече силициев диоксид, но постепенно да е загубила кислорода си.
За учените е трудно да направят точни заключения за състава на повърхността на Меркурий, тъй като нито един космически кораб никога не е кацал на повърхността на планетата. Следователно, изследването разчита на наблюдения от наземни телескопи, както и от космически кораби, които преди това са изследвали планетата дистанционно.
Авторите на изследването се надяват, че мисията BepiColombo ще потвърди, че кората на Меркурий съдържа по-малко силициев диоксид, отколкото се смяташе досега. Мисията, състояща се от две сонди, е планирана да влезе в орбита около Меркурий през ноември 2026 г.
Прочетете също: Учени: Радиационният пояс на Меркурий се държи много странно
Наскоро учени от Лабораторията по приложна физика към университета „Джонс Хопкинс“ откриха, че масивни залежи от воден лед на Меркурий са се образували в резултат на удара на гигантски астероид. Това съобщава Gizmodo.
Екип от учени, ръководен от Парвати Прем, създаде симулационен модел, използвайки карти на засенчени области и данни за температурата на повърхността. Резултатите показаха, че цялата вода е отложена от един-единствен астероид или комета с диаметър приблизително 17 километра, който е ударил повърхността на планетата със скорост до 30 километра в секунда.
Около час след масивния сблъсък около небесното тяло се образувала плътна атмосфера, която е била временна. Тя е била напълно наситена с водни пари. По-голямата част от тази обвивка се е разпаднала малко след образуването си поради взаимодействие с фотони по време на процеса на фотолиза. Останалата вода постепенно е мигрирала към полюсите, "скривайки" се безопасно в тъмните зони на планетата.
