Руската космическа агенция "Роскосмос" обяви, че планира да изпрати ядрено задвижван космически влекач до Юпитер през 2030 година, а пътуването може да отнеме повече от 4 години.
Още: Първите свръхнови във Вселената вероятно са създали вода
Още: Магнитна буря за четвъртък, 1 май 2025: Прогноза от САЩ
Това предаде руската държавна информационна агенция ТАСС след изказване на изпълнителния директор на "Роскосмос" Александър Блошенко във връзка с дългосрочните им планове и програми.
"Общата продължителност на мисията ще бъде 50 месеца. Работим заедно с Руската академия на науките и правим изчисления за балистиката и полезния товар на този полет", каза пред репортери Блошенко по време на форума "Нови знания".
Това ще е първата мисия на руския ядрено транспортен и енергиен модул "Зевс". Той ще действа като мобилен източник на ядрена енергия за бъдещи космически кораби, които могат да се опитват да правят по-дълги пътувания в Космоса.
Още: Физик смята: Гравитацията допълнително подкрепя теорията, че живеем в симулирана вселена
По време на изказването си Блошенко подробно описа амбициозното пътуване на "Зевс". Космическият влекач първо ще отлети до Луната, където ще освободи космически кораб, който ще продължи към Венера. След това ще използва Венера като гравитационна помощ, за да достави още един космически кораб, който ще направи свое дълго пътуване до Юпитер и един от неговите спътници.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Магнитна буря за сряда, 30 април 2025: Прогноза от САЩ
Още: Зомби звезда, способна да унищожи живота на Земята, се движи бързо в нашата галактика
Самият космически влекач ще разполага с 500-киловатов ядрен реактор и ще тежи до 22 тона, съобщава държавният вестник Sputnik.
Това е поредното съобщение от руската космическа агенция за амбициозна космическа мисия, запълвайки вече препълнения график до края на това десетилетие. Русия се стреми да създаде и собствена орбитална космическа станция извън Земята и да изпрати сонда на южния полюс на Луната до края на годината.
Припомняме, че на 10 декември 2020 г. руската космическа корпорация "Роскосмос" подписа договор с проектантското бюро "Арсенал" за разработване на отделен космически влекач с ядрено захранване, наречен "Нуклон" (Nuklon), който да се използва за мисии в космоса. Проектът беше оценен на над 4,17 милиарда рубли (56.7 милиона долара), а датата на доставка е 28 юли 2024 година.
Още: Ще разкрие ли следващият папа какво знае Ватиканът за извънземния живот?
Още: Магнитна буря за вторник, 29 април 2025: Прогноза от САЩ
Космически кораб с ядрено захранване може значително да съкрати дългите пътувания на астронавтите в космоса. В момента космическите кораби разчитат на химически горива, слънчева енергия и гравитация за ускорение, посочва Insider.
Със съществуващите технологии двупосочното пътуване до Марс може да отнеме повече от 3 години. Според НАСА космически кораб с ядрено захранване може да намали това време на 2 години.
Подобни ядрени технологии могат да се използват и за захранване на бъдещи сателити и орбитални станции, пише Sputnik.
Русия не е единствената държава, която залага на ядрената енергия в Космоса. НАСА работи и върху атомна електроцентрала, която ще бъде създадена в Космоса, по-точно на повърхността на Луната.
"След като технологията бъде доказана чрез демонстрация, бъдещите системи могат да бъдат мащабирани и множество елементи да бъдат използвани заедно за дългосрочни мисии до Луната и в крайна сметка до Марс", заяви ръководителят на отдела за ядрени технологии на НАСА Антъни Каломино пред CNBC още през ноември 2020 година.
Тогава Каломино отбеляза, че "способността да се произвеждат големи количества електрическа енергия на планетарни повърхности, използвайки повърхностна енергийна система на делене, би позволила мащабно проучване, създаване на човешки лагери и използване на ресурси на място".
Както Русия, така и САЩ залагат много на ядрената енергия в Космоса. Технологията не само би осигурила мощност за бъдещите станции, но и реакторите за ядрено делене биха позволили преодоляване на по-големи разстояния в нашата слънчева система за значително по-малко време.
