Повърхността на Луната е своеобразна „капсула на времето“, която съхранява историята на експлозивни събития, случили се в продължение на милиони години в нашата космическа среда, според ново проучване, пише Space.
Какво се крие на повърхността на Луната?
Когато масивни звезди експлодират като свръхнови, те разпръскват отломки в космоса, по същество прах, част от който е съставен от радиоактивни изотопи на химични елементи, движещи се с висока скорост. Някои от тези радиоактивни изотопи навлизат в Слънчевата система и се отлагат на Земята и Луната.
Въпреки това, по-голямата част от отломките на свръхнови, които са избухнали в непосредствената ни космическа среда и са паднали на Земята, са били загубени поради тектониката на плочите и ерозията на нашата планета. Останките от праха на свръхновите предоставят данни за историята на звездните експлозии само за около 10 милиона години.
На Луната липсват тектоника на плочите, ерозия, предизвикана от вятър или вода, и следователно би трябвало да се съхранява информация за активността на свръхнови, обхващаща период от 80–100 милиона години или дори повече.
Прочетете също: Мистерията с произхода на Луната най-накрая е разгадана
Според проучване, публикувано в списанието Physical Review Letters, радиоактивните изотопи от свръхнови се смесват с лунен прах. За да определят на каква дълбочина се случва смесването на различни изотопи, учените са разработили математически модел, който може да дешифрира какви съкровища са скрити в лунния реголит.
Изследователите вече са тествали точността на своя модел, като са сравнили неговите прогнози за концентрацията на радиоактивни изотопи в дълбочина в свръхнови с данни, получени по време на програмата Аполо, когато проби от реголит от Луната са били донесени за първи път на Земята.
Моделът точно предсказа концентрацията на желязо-60, както и на изотопи като плутоний-244, йод-129, хафний-182 и кюрий-247.
Но когато астронавтите от Артемида върнат нови скални проби от по-дълбоките слоеве на лунната повърхност през следващите години, ще бъдат направени нови открития. Тези проби, комбинирани с новия модел, биха могли да разкрият нови подробности за експлозиите на звезди в най-близката ни космическа среда в период на стотици милиони години, смятат учените.
Междувременно учени откриха, че Луната бавно се отдалечава от Земята със скорост от 3,8 сантиметра годишно. Учените смятат, че с течение на времето това ще доведе до удължаване на продължителността на деня на Земята и до неочаквани последствия, свързани с пълните слънчеви затъмнения, пише The Economic Times.
В резултат на това дните на Земята ще станат по-дълги, а пълните слънчеви затъмнения ще изчезнат поради постепенното отдалечаване на Луната от Земята.
Астрономите измерват разстоянието от Земята до Луната повече от 50 години, използвайки специални рефлектори, поставени на лунната повърхност от астронавтите на НАСА между 1969 и 1971 г. Учените изпращат лазерни сигнали към тези рефлектори и могат да изчислят разстоянието с висока точност.
Средното разстояние между Луната и Земята е 384 400 километра. Но Луната обикаля около нашата планета по елиптична или удължена орбита и следователно през месеца тя се приближава до нас и се отдалечава от нас. Учените обаче са установили, че Луната постоянно се отдалечава от нас със скорост от около 3,8 сантиметра годишно. Това е около 190 метра за 5000 години. В същото време Луната се отдалечава от Земята повече от 4 милиарда години и ще продължи да го прави, докато нашата планета се върти около оста си.
