В Древен Рим всеки е можел да си купи билет за Портите на Ада, които са се намирали в древния град Хиераполис, сега в руини в съвременна Турция.
Мистериите на Портите на Ада
По времето на древните римляни в град Хиераполис е съществувал малък храм, под който е бил скрит входът към пещерата. Пред входа е имало оградена арена с каменни места за зрители
Древният гръко-римски историк, географ и философ Страбон лично е посетил това място и е писал за него: „Хвърлих врабчетата там (на арената) и те веднага издъхнаха.“
Храмовите жреци са събирали бикове на арената - животните падали мъртви, а самите жреци оставали невредими.
На входа на арената са се продавали птици, за да могат желаещите да я посетят сами да се уверят колко опасно е това място. Това светилище е съществувало повече от 500 години.
Наскоро група учени изследвали входа на мистериозната пещера стигат до заключението, че въглероден диоксид излиза през пукнатината. Количеството въглероден диоксид достигнало най-високата си концентрация по-близо до пода на арената. Както е известно, въглеродният диоксид е по-тежък от кислорода, така че се е натрупвал през нощта в арената и се е изпарявал на слънце.
Прочетете също: Археолози откриха легендарното оръжие на Ханибал, което той използвал, за да атакува Древен Рим
Животните умирали на арената, защото вдишвали газ на нивото на земята, но жреците държали главите си над облака от въглероден диоксид и ритуалите им задължително се извършвали само на разсъмване.
Най-високата концентрация на газ, над 50%, се наблюдава призори; след това той се нагрява от слънцето и се разсейва през деня. Ключовият фактор е дебелината на слоя: на височина 10 см от земята концентрацията пада под 35%, а на височина 40 см достига напълно безопасно ниво. Жреците са използвали големи камъни като стойки, за да се предпазят от отделящия се газ.
Но животните, включително силните бикове с глави, наведени към земята, били на практика обречени – смъртта им настъпвала с първия им дъх. Зрелището в Портите на Ада демонстрирало „силата и мощта“ на божествата, както и тяхната безмилостност. Въпреки че от самия храм са останали само руини, концентрацията на въглероден диоксид в пещерата остава на 86-91%, което го прави смъртоносен.
Съвременните учени открили руините на известния храм и подземна пещера през 2011 г., използвайки същия характерен знак - птиците, прелитащи покрай него, падали мъртви. Оказало се, че дълбоко под земята има пукнатини, от които се отделя въглероден диоксид с вулканичен произход. Пещерата има стабилен микроклимат и няма движение на въздуха, така че отделяният газ се е натрупвал от хилядолетия. Входът на пещерата е проектиран като амфитеатър, позволявайки на тежкия газ да тече отдолу, докато зрителите са седели отгоре и са наблюдавали в безопасност случващото се.
