Космическите възможности на човечеството нараснаха значително през последните няколко години, като мисията Артемида II на НАСА отведе астронавтите Рийд Уайзман, Кристина Кох, Виктор Глоувър и Джереми Хансен до Луната в първата лунна мисия от повече от 50 години, пише Евронюз.
Сега американската космическа агенция си е поставила още по-амбициозна цел - да разположи ядрени реактори на Луната до 2030 г. чрез своя проект за ядрена енергия с делене, с планове за извеждане на реактор със средна мощност в орбита до 2028 г.
За тази трудна задача НАСА ще трябва да обедини сили с Министерството на енергетиката на САЩ и Министерството на отбраната.
Още: "Невероятно горди сме": Тръмп поздрави астронавтите след полета край Луната (ВИДЕО)
Службата за наука и технологии (OSTP) на Белия дом вече сподели нови насоки за федералните агенции за разработване на пътна карта за космически ядрени технологии.
"Ядрената енергия в космоса ще ни осигури устойчиво електричество, отопление и задвижване, необходими за постоянно присъствие на Луната, Марс и отвъд", съобщи OSTP в публикация в X.
Защо слънчевата енергия е ограничена в Космоса
Тази промяна се дължи главно на факта, че слънчевата енергия и други традиционни енергийни източници няма да бъдат достатъчни за надеждно поддържане на дългосрочните човешки селища на Луната или други планети, като например Марс.
Източник: Getty Images
Още: До Луната и обратно: Личните изповеди на екипажа, който се отправя към непознатото
Лунната нощ е ключова причина за това, тъй като една нощ на Луната трае около 14 дни на Земята. През това време слънчевите панели не могат да се използват, а батериите нямат достатъчен капацитет, за да поддържат цяла база през студените и тъмни периоди.
Разчитането единствено на слънчева енергия също така затруднява програми като Артемида да изследват постоянно засенчени региони, като например южния полюс на Луната, който никога не вижда слънчева светлина, но съдържа ценен воден лед.
За разлика от това, ядрените реактори могат да осигуряват непрекъсната енергия в продължение на години чрез ядрено делене, независимо от времето, слънчевата светлина или местоположението. Ядреното електрическо задвижване може също да помогне на космическите кораби да изпълняват сложни, дългосрочни мисии, без да рискуват изчерпване на горивото си.
"Дойде време Америка да започне работа по ядрената енергия в Космоса", написа администраторът на НАСА Джаред Айзъкман в X.
Още: Човекът се завръща на Луната: Мисията, която ще промени историята (ВИДЕА)
Очаква се проектът за повърхностна енергия от делене да има проектен капацитет от 40-100 киловата електроенергия, което би трябвало да е достатъчно за поддържане на малко лунно местообитание с научни лаборатории и оборудване за добив на ресурси в продължение на няколко години.
Очаква се този проект да помогне на САЩ да укрепят позициите си в космическите технологии спрямо Китай и Русия, като същевременно ще осигури лунна тестова площадка за усъвършенстване на технологиите за бъдещи пилотирани мисии до Марс.
Очаква се системата да работи автономно с минимална поддръжка, необходима за астронавтите, като същевременно остане мащабируема и модулна. Тя ще има ключова роля както в космическото задвижване, така и бъдещия живот на Луната.
