Огромната тема за връзката между човешката дейност и глобалното затопляне, а оттам и последващите екстремни събития, водещи до загуба на животи, е изложена нагледно и в ново проучване. Изследователи от Imperial College в Лондон установиха, че глобалното затопляне, причинено от нас самите, е в основата на два от всеки три смъртни случая, свързани с жегите в Европа през лятото на 2025 г.
Епидемиолози и климатолози са направили анализ на смъртността в 854 големи града на континента и в крайна сметка са приписали 16 500 от 24 400 смъртни случая, свързани с жегите (от юни до август 2025), на изключително горещото време, причинено от парниковите газове.
Анализът, който се основава на утвърдени методи, но все още не е представен за рецензиране, установява, че климатичните промени са довели до повишаване на средната температура в градовете с 2,2°C, което значително е увеличило броя на смъртните случаи, причинени от опасното топло време.
"Причинно-следствената верига от изгарянето на изкопаеми горива до повишаването на температурите и увеличаването на смъртността е неоспорима", казва Фридерике Ото, климатолог в Imperial College в Лондон и съавтор на доклада. "Ако не бяхме продължили да изгаряме изкопаеми горива през последните десетилетия, повечето от приблизително 24 400 души в Европа нямаше да умрат това лято".
Още: България е в челото на ЕС по риск от щети след пожари - генезисът е в климатичните промени
България е сред най-засегнатите страни
Изследователите са направили графики за смъртните случаи в периода юни-август 2025, свързани с прекомерна топлина, дължащи се на климатичните промени и на природните колебания.
Италия е на незавидното първо място с над 6700 жертви. Следват Испания (над 3800), Германия (над 2400), Франция (над 2000), Великобритания (над 1600), Румъния (над 1400), Гърция (над 1300), България (866). Топ 10 допълват Хърватия и Швейцария.
Снимка: iStock
Що се отнася до България, 552 от анализираните случаи са свързани с жега, дължаща се на климатичните промени, а 314 - с природните колебания. Важно е да се отбележи разликата в населението на наблюдаваните държави, както и възрастовите специфики.
Както коментира пред Actualno.com бившият министър на околната среда и водите и настоящ старши сътрудник в брюкселския тинк танк Strategic Perspectives („Стратегически перспективи“) Юлиян Попов във връзка с подобен доклад тази година, "трябва да се отчете демографската структура на страната, защото България има застаряло население, което е много по-уязвимо от тези фактори". Тогава той анализира доклад на Germanwatch, според който България е в топ 10 най-засегнати държави в света, що се отнася до човешките и икономическите загуби от екстремни климатични условия, появили се вследствие на климатичните промени.
"От чисто статистическа гледна точка, когато някой загине от сърдечно заболяване и това сърдечно заболяване частично се приписва на високи температури, това обикновено може да означава, че температурата е висока, от една страна, а от друга – че починалият е по-уязвим. В България именно тази уязвимост в резултат на възрастта би трябвало да се отчита – тя качва процента", обясни Попов.
Още: Страни - жертви на климата: България е в топ 10. Защо демографията ни прави уязвими?
Възрастните и хората със здравословни проблеми са най-уязвими
Учените от Imperial College в случая са използвали местните взаимоотношения между температурата и смъртността, за да моделират свръхсмъртността през най-горещите месеци на годината. Те са сравнили резултатите си – обхващащи градове, в които живее почти една трета от европейското население – с хипотетичен свят без климатични промени.
Установяват, че повишената топлина е отговорна за около 68% от приблизителните смъртни случаи. Проучването сочи, че възрастните хора са най-силно засегнати от жестоките температури: 85% от починалите са на възраст над 65 години, а 41% – над 85 години.
"По-голямата част от смъртните случаи, свързани с жегата, се случват в домовете и болниците, където хората с вече съществуващи здравословни проблеми са изложени на прекомерно натоварване", казва Гарифалос Константинудис, епидемиолог и съавтор на проучването. "Но жегата рядко се споменава в смъртните актове", отчита той, цитиран от The Guardian.
Още: Пожарите, сушата, трагедията - къде бъркаме? Отговорите от Юлиян Попов (ВИДЕО)
Рискът за общественото здраве от жегата все още се подценява въпреки опасностите, предупреждава Константинудис: "Никой не би очаквал някой да рискува живота си, работейки под проливен дъжд или ураганни ветрове, но опасната жега все още се третира прекалено несериозно".
Снимка: iStock
Европейските градове са по-добре подготвени да се справят с екстремните жеги, отколкото през 2003 г., когато опустошителна вълна от горещини отне живота на 70 000 души. Службите за спешна помощ обаче трудно се справят с повишаващите се температури.
Лекарите призовават за местни планове за действие при вълни от горещини, повече зелени площи в градовете и климатизация за уязвимите групи - например обитателите на домове за пенсионери.
Нито един град в Европа не е имунизиран срещу смъртните случаи от екстремни жеги, предупреждават експерти.
"Ако не предприемем действия сега, броят на жертвите ще се увеличи", казва Мадлен Томсън, експерт в неправителствената здравна организация Wellcome. "Трябва спешно да премахнем изкопаемите горива и да приложим политики, които да защитят най-уязвимите от все по-смъртоносните горещи вълни".
