Бягството на Стоян Колев от домашния му арест в Бургас извади на светло неочакван проблем с електронното наблюдение в България. На 25 август вътрешният министър Иван Демерджиев заяви, че гривната, поставена на Колев, не е имала необходимото устройство за проследяване. "Много интересно за мен е защо в гривната, поставена на този човек, няма необходимото устройство за проследяване, но ще изясним и този въпрос", каза Демерджиев в Бургас. Той уточни, че по случая работи Областната дирекция на МВР и че обстоятелствата ще бъдат изяснени.
Думите му идват ден след като Колев успя да напусне жилището си в бургаския квартал "Славейков", въпреки наложената му мярка "домашен арест". Полицията е получила сигнал за нарушение на режима и е изпратила екип на адреса, но при последвалата проверка Колев вече е бил изчезнал. Впоследствие той се появи в социалните мрежи и заяви, че е извън България, макар това да не беше потвърдено. Още: Потребители в интернет разкриха къде е Стоян Колев. МВР още го търси (СНИМКА)
1,34 млн. лв. за цялостна система
През февруари 2018 г. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" сключва договор с консорциум "Суперком Абати България" ДЗЗД за изграждане и внедряване на система за електронно наблюдение.
Стойността е 1 117 976,80 лв. без ДДС, или 1 341 572,16 лв. с ДДС.
Поръчката е много по-голяма от обикновена доставка на няколкостотин гривни. Тя включва 200 стационарни устройства за радиочестотен контрол и 200 електронни гривни, както и 50 автономни устройства за сателитно наблюдение. В пакета влизат още централна хардуерна и софтуерна платформа, лицензи, сървърна инфраструктура, инсталация, интеграция, тестове, обучение и гаранционна поддръжка.
Системата е разработена именно с идеята да контролира местонахождението, движението и поведението на лица под електронно наблюдение.
И тук идва първият парадокс.
Какво всъщност представлява "гривната"?
Има една важна подробност, която лесно се губи, когато се говори за "GPS гривни".
Оборудването, доставено по българската система, не се състои просто от гривна с вграден GPS.
Документи на българската полиция идентифицират конкретните устройства като PureTag – електронната гривна, PureCom Base Station – приемо-предавателно устройство за радиочестотен контрол, и BLUtag – автономното преносимо проследяващо устройство.
Същата конфигурация се вижда и в обучение за работа със системата през 2021 г., където са посочени PureMonitor, PureTag, PureCom и BLUtag.
Тоест самата PureTag гривна не трябва да се разбира непременно като самостоятелен GPS тракер. При радиочестотния вариант гривната комуникира с базова станция PureCom, а за автономно проследяване се използва отделно устройство BLUtag.
Това прави думите на Демерджиев още по-интересни. Още: Стоян Колев с две обвинения, арестът му е удължен
Защото министърът говори за "необходимото устройство за проследяване", което не е било налично при Колев. Засега публично не е изяснено дали става дума за липсващо или неподадено към гривната базово устройство PureCom, за липсващо автономно BLUtag устройство или за друг елемент от конфигурацията.
И точно това трябва да се изясни.
Държавата е купила система, която е трябвало да работи непрекъснато
Още при изграждането на проекта държавата е поставила конкретна цел.
Според документацията са закупени 200 стационарни устройства и 200 гривни за радиочестотно наблюдение, както и 50 устройства за сателитно наблюдение. Тази комбинация е трябвало да осигури възможност за наблюдение на поне 500 правонарушители в рамките на една календарна година.
Логиката е била устройствата да се използват повторно, тъй като срокът на електронното наблюдение при определени наказания може да бъде ограничен и една и съща техника да преминава от едно лице към друго.
Проектът изрично предвижда и обучение на минимум 60 служители за работа със системата.
С други думи, това не е била експериментална играчка, а национална система, която е трябвало да бъде част от ежедневния контрол върху хора под домашен арест и други наказателни мерки.
И тогава идва Стоян Колев
Случаят с Колев е важен именно защото става дума за човек, който е бил поставен под домашен арест – една от ситуациите, за които електронното наблюдение е предназначено.
Правилата предвиждат при постановено електронно наблюдение техниката да бъде монтирана на адреса, след което системата да бъде активирана и сигналите да се обработват в контролен център. За монтажа се съставя протокол, а при активиране системата трябва да започне да обработва сигналите.
Затова логичният въпрос след бягството на Колев е не просто "защо не са го хванали?", а:
Какво точно устройство му е било поставено, какво е трябвало да следи, как е било конфигурирано и защо според вътрешния министър необходимият елемент за проследяване е липсвал?
Това вече е въпрос не само към МВР, но и към ГДИН, която управлява системата. Още: Беглецът Стоян Колев е обявен за общодържавно издирване
Колко струва всичко това?
Тук историята се връща към обществената поръчка за 1,34 млн. лв.
Публични документи от други държавни поръчки показват, че самият производител SuperCom е давал през 2016 г. list price (ценова листа, бел. ред.) от 500 долара за PureCom RF базова станция и 200 долара за PureTag гривна. При механично умножение за 200 броя от всеки модел това прави 140 хил. долара.
Това не е доказателство, че България е могла да купи оборудването за същата сума. Американската ценова листа не е българска договорна цена, а и българската поръчка включва много повече от крайни устройства. Но тя е независим ориентир за цената на част от хардуера от практически същия технологичен период.
Останалите пари по договора са за централната инфраструктура, софтуер и лицензи, интеграция, инсталация, тестове, обучение и гаранционна поддръжка.
Затова е некоректно просто да се каже, че държавата е дала 1,34 млн. лв. за 250 гривни.
Но остава напълно резонен въпросът:
Колко точно е струвал всеки компонент от системата и каква част от 1,117 млн. лв. без ДДС е отишла за хардуер, софтуер, лицензи и каква – за интеграция, обучение и поддръжка?
Въпросите станаха повече след бягството
Има и още една причина историята да не приключва с Колев.
През 2020 г. ГДИН получава отделно европейско финансиране от 145 119,60 лв. за специализирани обучения за работа с вече внедрената система за електронно наблюдение.
Това също не означава автоматично ненужно или двойно харчене. Обученията могат да са били предназначени за нови служители или за надграждане на компетенциите.
Но така се натрупват все повече пера около първоначалната инвестиция от 1,34 млн. лв.: закупуване на системата, внедряване, обучение, последващи обучения, поддръжка и реална експлоатация.
И накрая се стига до най-простия въпрос:
Работи ли системата така, както държавата е платила да работи?
Дори капацитетът на системата заслужава проверка
Когато системата е планирана, държавата е изчислила, че ще може да наблюдава поне 500 души годишно.
Официални последващи данни показват значително по-малък брой лица, спрямо които е прилагано електронно наблюдение. Още: Стоян Колев се появи на видео след бягството, гривната му била без проследяващо устройство
Това не означава непременно провал. Правната рамка и броят на хората, които могат да бъдат поставени под електронно наблюдение, се променят, а системата може да има и други ограничения.
Но разликата между заявения капацитет и реалното използване е достатъчно голяма, за да оправдае отделен въпрос към институциите.
А след като държавата е похарчила 1,34 млн. лв. за система, която е трябвало да осигурява контрол върху стотици хора годишно, има още един въпрос:
Колко струва тази система не на хартия, а в реалността – и работи ли така, както е обещано?
