С предложението за забрана на никотинови паучове се отваря вратата на “Made in China“
Преди дни беше разкрита мащабна нелегална фабрика за цигари край Батановци – оборудвана като индустриално производство и работила в пълна конспирация като автоморга. Случаят не е изолиран, нито е изненада. Той е поредната илюстрация на добре познат икономически модел, при който политически решения, рестрикции и ценови шокове свиват законния пазар – и отварят широко вратата за нелегалния.
От алкохола и цигарите, през бебешкото мляко и горивата, до зехтина, вейповете и никотиновите паучове — на пръв поглед това са напълно различни продукти. Общото е, че във всеки от тези случаи рязка регулация, ценови шок или забрана създават условия легалният пазар да се свие, а нелегалният – да се разрасне.
Всяка политика, която рязко изважда от легалния пазар акцизни продукти, каквито са никотиновите паучове, рискува да повтори този сценарий. В тази картина на контрабандистите вече попадат и никотиновите паучове, ако те бъдат забранени. В България депутати от БСП предложиха пълна забрана на тези продукти чрез промени в закона за тютюневите и свързаните изделия. Ако подобна мярка бъде приета, тя ще извади от легалния пазар продукт, за който има търсене от пълнолетни пушачи, които търсят по-малко вредни никотинови алтернативи на цигарите.
При никотиновите продукти подобна забрана означава преместване към онлайн и социални канали без възрастов контрол, продукти без гаранция за съдържание, по-слаба възможност държавата да следи и облага пазара.
А опитът от алкохола и цигарите подсказва какво следва: продажби през социални мрежи, доставки без възрастов контрол и продукти с неясен произход. Забраната не изтрива търсенето – тя просто го премества там, където държавата има най-малко видимост.
Моделът е един и същ, независимо дали става дума за бутилка, кутия, туба или малко пакетче под устната: когато легалната врата се затвори рязко, задната врата на пазара остава широко отворена. С други думи: ако легалният пазар се „счупи“ политически, държавата не получава по-малко никотин или алкохол — получава по-малко контрол.
Точно тази икономическа логика стои зад почти всички модерни форми на контрабанда. Когато легалният канал стане твърде скъп, твърде сложен или изведнъж бъде затворен, търсенето намира друг път. А този път обикновено минава през по-слаб контрол, по-ниско качество и по-голям риск за потребителите.
Контрабандата рядко започва като криминална иновация. По-често се ражда като икономическа реакция: когато държавата направи легалния пазар твърде труден, твърде скъп или забрани продукт, търсенето не изчезва — просто сменя канала. И точно тук политическите решения понякога постилат червен килим за черния пазар.
Алкохолът: забрани, дефицит и опасни заместители
Алкохолът е класически пример как рестрикциите могат да отключат „сенчеста“ икономика. При строги ограничения или високи данъци част от потреблението се измества към нелегално производство, фалшиви напитки и внос извън регулация.
Като общо правило, търговията с незаконен алкохол е тясно свързана с ниската достъпност на продуктите. Правителствата често налагат допълнителни данъци върху алкохола като мярка, въведена в името на здравето, която обаче може да доведе до по-голям риск за самите потребители. Тези данъци могат да създадат допълнителни стимули за фалшификаторите да навлязат на пазара и да предлагат незаконни алтернативи . А там няма лабораторен контрол, няма проследимост и често няма яснота какво точно се съдържа в бутилката. В анализ на OECD се посочва, че в глобален мащаб „нерегистрираният“ алкохол представлява приблизително 25% от консумирания обем (в зависимост от страните и доходите).
А че фалшивите напитки и храни са отделна индустрия, личи и от мащаба на международните акции: Europol и партньори от години провеждат операция OPSON срещу фалшиви и некачествени храни и напитки, при която се отчитат конфискации в тонове и за десетки милиони евро.
Черният пазар обича и зехтин
Черният пазар не е само порок и зависимости — той следва печалбата. Зехтинът показва, че черният пазар следва икономическата логика, не моралната категория на стоката. Когато цените на зехтина скочиха, в ЕС се отчете ръст на сигналите за измами и неправилно етикетиране. The Guardian проследи как ценовият натиск и дефицитите правят продукта по-атрактивен за „скрита“ търговия и измами. В Южна Европа бяха регистрирани организирани кражби от складове и преработвателни бази, а проверки установиха случаи на неправилно етикетиране и разреждане с по-евтини масла.
Същият механизъм се появява и при стоки без връзка с акцизи или зависимости. Недостигът на бебешко мляко в някои държави доведе до препродажба през неофициални канали на високи цени, често без гаранции за правилно съхранение. При горивата разликите в акцизите между страни от години захранват нелегален внос, разреждане и продажби извън данъчната система – с щети както за бюджета, така и за хората и околната среда.
Това особено важи за продукти като лекарства за отслабване, стимуланти и хранителни добавки, които в някои страни са или строго контролирани, или изобщо не са регламентирани. В социални платформи и специализирани форуми продавачи рекламират „ефективни“ таблетки за отслабване, „бързи“ стимуланти или продукти за фитнес, които не са одобрени от регулаторни органи. Потребителите често ги поръчват директно чрез чатове или лични съобщения, а доставките се реализират чрез куриери или малки пратки, които трудно се проследяват.
Цигарите и рекордът на Франция
При тютюна двигателят често е комбинация от ценови шок (данъци/акцизи), големи разлики в цените между съседни пазари и търсене на забранен продукт. Резултатът е измерим: според годишния анализ на KPMG за нелегалното потребление на цигари в Европа във Франция през 2024 г. са били консумирани 18.7 млрд. нелегални цигари, което я прави най-големия нелегален пазар в Европа.
На ниво ЕС цифрите също са стряскащи: за 2024 г. се говори за 38.9 млрд. нелегални цигари в ЕС и загуби за бюджети от порядъка на €14.9 млрд. неполучени приходи .
Още по-интересното е „как“ се променя контрабандата. Днес черният пазар все повече изглежда като дигитален стартъп. В същия доклад на KPMG се разкрива още, че контрабандистите в Европа все по-често използват социални мрежи и дори дронове, за да доставят цигари директно на потребители и да избягват органите на реда.
Появиха се дори цигари от небето. Литва се сблъсква с необичайна вълна от контрабанда, при която хелиеви балони, изпращани от Беларус, пренасят цигари през границата.
