Правосъдието е против да се влиза в затвора за твърде превишена скорост

В становището си по проекта от прокуратурата изтъкват, че липсват аргументи в подкрепа на предложението, при положение че в Закона за движение по пътищата има детайлно развита система от административни санкции при надхвърляне на позволената скорост. И подчертават, че затворът трябва да е последна мярка, когато административните наказания са изчерпани като възможност и е налице повторно или драстично нарушаване на ограниченията в скоростта, пише в. "Сега".

Предложение: Без знаци за радарите по пътя

Махат знаците за радарите на пътя. Предложението е на МВР, а целта – шофьорите да спазват ограниченията за скорост независимо дал...

Прочети повече

На подобна позиция е и Върховният касационен съд (ВКС). Според ВКС процедурата по налагане на административни наказания е по-кратка и бърза в сравнение с разследването и наказването за престъпление, в каквото ще се превърне карането с висока скорост, ако се вкара в Наказателния кодекс. Съдиите недоумяват и по каква логика превишаване на скоростта с 59 км/ч ще се наказва по административен ред, а с 60 км/ч - по наказателния ред.

От Висшия адвокатски съвет (ВАдС) определят мярката като "обществено неоправдана", тъй като в Европа тенденцията е обратна - на декриминализация. И посочват, че избраната от вносителите граница от 60 км/ч е формална и произволна.

Доста негативните оценки има и за другата значима промяна в НК - въвеждането на затвор за хулигански действия по пътя. За това управляващите предвиждат до 3 години, които се увеличават на 5 години, ако има съпротива срещу полицаи. И в двата случая ще се отнема шофьорската книжка. От ВКС смятат, че "ако скритият замисъл е чрез тази нова разпоредба да се провежда ефективна борба с т.нар. гонки по пътищата", това може да стане и с действащите текстове в НК. Според адвокатите от предлаганата промяна не се разбира какво поведение на водача и допуснато от него нарушение може да се квалифицира като непристойно действие. "Принципна подкрепа" дава само прокуратурата. Според подчинените на Сотир Цацаров допълнението в НК "отговаря на обществената потребност, включително и чрез завишаване на наказателната отговорност, да се противодейства и да се упражнява превенция за ограничаване на грубите нарушения на обществения ред".