Утре Сърбия е изправена пред може би най-важните избори след разпадането на Югославия. Дългогодишният автократичен режим на Александър Вучич е разклатен след трагичното срутване на навес на жп гарата в Нови Сад на 1 ноември 2024 г., пише в свой материал хърватската медия "Индекс". Протести, блокади на факултети и решителна съпротива срещу политическия и медиен апарат на Сръбската прогресивна партия на Вучич доведоха до формирането на „Студентската листа“ – пъстра политическа групировка, която се стреми към победа утре. Анкетите показват несигурна надпревара и има опасения от евентуални бунтове и политически хаос, ако нито една от страните не реши да признае поражението.
Кои са хората, които заплашват Вучич?
Но кои са хората, които заплашват Вучич? Самата „Студентска листа“ няма ясен лидер, светогледът ѝ се простира отляво надясно и самата тя е насочена към гласовете на по-широк електорат. Те се фокусират върху темите за демокрацията, върховенството на закона и конституционния ред, опазването на околната среда и борбата с корупцията, но често избягват идеологически теми, въпроса за отношенията със страните в региона и ролята на Сърбия във войните от 90-те години, въпреки че ясно се противопоставят на независимостта на Косово.
Водачът на листата, Илия Сърданович, е роден през 1970 г. в Нови Сад. Завършва Медицинския факултет в Нови Сад през 1995 г. Работи в Института за сърдечно-съдови заболявания на Войводина в Сремска Каменица от 1997 г., а от 2018 г. преподава в Медицинския факултет в Нови Сад, където е избран за редовен професор.
Той е член на Лекарската камара на Войводина и на независимата академична мрежа „Слободански университет“. Преди това е участвал в професионални борби като кандидат на независимата безпартийна група „Нашата камара“. Влиза в политическия и обществен живот на широката общественост след избухването на протестите в Нови Сад и Белград, където публично застава на страната на студентите и поема ролята на водач на избирателната листа „Студентска листа - Студентите печелят“. Сърданович твърди, че Сърбия е напълно сринала държавните институции и върховенството на закона поради системна корупция и политически клиентелизъм. Той твърди, че здравната, образователната и съдебната системи не могат да функционират без пълната деполитизация на публичния сектор. Неговият политически фокус е върху установяването на правна и наказателна отговорност на държавни служители за инциденти и корупционни скандали, освобождаването на обществената медийна услуга (RTS и RTV) и създаването на институционална рамка, в която експертизата и знанията имат предимство пред партийната принадлежност.
Катарина Шчепанович, магистър по съвременна американска литература и преподавателка във Филологическата гимназия в Белград, е един от видните представители и подписали „Студентската листа“. В допълнение към това, Студентското движение е мрежа от студенти и млади активисти от университетите в Белград и Нови Сад, които са си изградили име чрез многодневни блокади на факултети, пътни възли и организиране на протестни шествия. Тази група включва активисти, произхождащи от независими студентски организации и местни граждански инициативи. Тяхното политическо действие се основава на пълно отхвърляне на конвенционалните политически структури и настоящия начин на управление на страната. Те се застъпват за отваряне на тайни договори, свързани с големи инфраструктурни и капиталови проекти, преглед на всички екологично спорни проекти (включително добива на литий) и осигуряване на равни избирателни условия. Те отказват да класифицират движението си традиционно в класическите идеологически рамки (леви или десни) и го определят като конституционно-защитни бунт, чиято основна цел е установяването на основни демократични процедури, свобода на медиите и върховенство на закона.
Снимка: Getty Images
Александър Чупич е университетски професор и доцент във Факултета по транспорт и съобщения на Белградския университет, където преподава в областта на автоматизацията и информатизацията на пътните системи. Автор и съавтор е на множество научни статии и професионални публикации. Премества се от Белград със семейството си в селско домакинство в община Сопот.По време на студентски протести и шествия, Чупич публично предоставяше назаем имуществото си и частните си ресурси за настаняване и логистика на протестиращите, като по този начин се превърна в един от символичните мостове между академичната общност и студентския бунт на място.
Чупич се застъпва за необходимостта от защита на автономията на университетите и пълно премахване на политическия натиск върху образователните и научните институции. Неговата програма в областта на политическите науки и социалните науки е фокусирана върху устойчивото развитие на селските райони, децентрализацията на управлението и защитата на семейните и земеделските стопанства във вътрешността на Сърбия от неблагоприятни държавни монополи и инвестиционен урбанизъм. ОЩЕ: Сърбия на прага на избори: Очаква се рекордна избирателна активност
Александър Йованович е роден през 1966 г. в Белград. Учи във Факултета по драматични изкуства. Навлиза в публичното пространство като екологичен активист и съосновател на движението „Защитим реките на Старите планини“, което се противопоставя на изграждането на деривационни мини-водноелектрически централи на територията на Източна Сърбия. Чута и неговото „Екологично въстание“ не са част от „Студентската листа“, но се оттеглиха преди изборите, за да не се раздробят гласовете на опозицията. Той им оказа и важна политическа и полева подкрепа и ако се сформира правителство, се очаква Чута да участва в него. Чрез месеци на полеви акции и физически блокади на строителни обекти той получава обществено признание, след което сформира Съюза на екологичните организации на Сърбия (SEOS). По-късно влиза в парламентарния живот като представител, но поддържа извънинституционален стил на работа. Чута подкрепя влизането на Сърбия в ЕС, но се противопоставя на налагането на санкции на Русия и е яростен противник на независимостта на Косово. В началото на 2020 г. се появиха съобщения, че той планира да влезе в коалиция със СПС на Вучич. Той не го отрече, но в крайна сметка не се стигна до споразумение. Чута представлява радикален екологичен активизъм и директни действия на място. Неговата политическа дейност е насочена срещу продажбата на природни ресурси, приватизацията на водни и горски активи и корпоративните интереси в минния сектор, със специален акцент върху постоянната забрана за добив на литий и бор.
Мирослав Алексич е роден през 1978 г. в Крушевац. По професия е дипломиран икономист. Започва политическата си кариера на местно ниво в Трстеник, където е кмет от 2012 до 2016 г. Бил е вицепрезидент на Народната партия, от която по-късно се отделя и основава Народното движение на Сърбия. Алексич е избиран за народен представител в няколко свиквания на Събранието на Сърбия. Подобно на Чута, тя не е в Студентската листа, но я подкрепя логистично. Той получава обществено признание, като представя данни и документация за големи корупционни скандали, като например случая със земеделското имение „Йованица“. Алексич представлява възгледите на проевропейския и реформаторски център. Неговата политическа дейност е фокусирана върху институционалната борба срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта, цялостна реформа на съдебната система и реконструкция на държавните институции. Той се застъпва за системна подкрепа на местното земеделие, земеделските производители и малкия бизнес. В настоящата политическа криза той подкрепя исканията на Студентската листа и се застъпва за сформирането на преходно или техническо правителство с ограничен мандат, чиято основна задача би била да осигури условия за свободни медии и да подготви избори. ОЩЕ: САЩ дърпат ушите на Вучич: Американски сенатори са разтревожени за вота в Сърбия
