Върховният административен съд (ВАС) окончателно отмени горска заменка на стойност близо 11 милиона лева от времето на правителството на Сергей Станишев, управлявало с мандата на ДПС в периода 2005-2009 г. Решението на тричленния състав, взето на 28 април 2026 г., гласи, че фирмата "Инвест строй 7" ЕООД, която на практика е спечелила от сделката, трябва да върне средствата като незаконно получена държавна помощ.
Схемата със заменките и ударът от Съда на ЕС
Горската заменка е юридическа процедура, при която държавата заменя свои горски територии (държавна собственост) срещу частни гори или земи (частна собственост). Това означава, че собственик на частна гора може да я прехвърли на държавата, а в замяна получава друг парцел горска територия от самата държава. Заменките стават масови след изменения в Закона за горите през 2002 г. и продължават до 2009 г. Само че много от тях, особено в периода 2007-2009 г., са оценени от Европейската комисия като незаконна държавна помощ, тъй като частни лица са получавали ценни земи - често по Черноморието или в планински курорти - срещу по-малко ценни гори.
Още: Държавата си търси десетки милиони за заменките при Станишев - очертават се дела с години
Според екологични организации чрез тези замени са приватизирани огромни площи държавна гора на занижени цени, което често е водело до обезлесяване и незаконно строителство. В крайна сметка - с промени в закона беше наложена забрана да се променя предназначението на заменени гори, т.е. върху тях не може да се строи.
Заменките обхващаха около 2500 на брой атрактивни имоти по Черноморието и планински курорти, заменени с пустеещи такива в ущърб на държавата. В списъка с бенефициенти, получили незаконна държавна помощ, се оказаха фирми, свързани с бизнесмените Гриша Ганчев, Христо Ковачки, Николай Банев, Тодор Батков и др.: Заменките от времето на Станишев: Чакат ни гигантски глоби.
През 2014 г. ЕК постанови, че тези заменки са незаконна държавна помощ и поиска тя да бъде възстановена от държавата. Държавата обаче не можеше да го направи, защото не успяваше да оцени точно колко голяма е въпросната помощ.
През 2019 г. правителството изчисли, че щетата е за над 80 милиона лева и преостойности горите, като поиска от бенефициентите да доплатят разликата. Масово след това обаче започнаха дела, заведени от тях в български съдилища, които държавата губеше едно по едно. Още по-рано – в свой доклад от 2009 г. - Световната банка написа, че според изчисления на НПО щетата от заменките е 500 млн. долара, или близо 800 млн. лв. според курса на американската валута от онзи период.
Още: Докъде стигнаха нещата със заменките на гори - прокуратурата не казва
Още първото правителство на Бойко Борисов и ГЕРБ се закани да разреши проблема, но това така и не се случи.
Снимка: iStock
През есента на 2023 г. Европейската комисия заведе дело срещу страната ни в Съда на Европейския съюз (СЕС), защото държавата така и не съумя да върне парите. През ноември миналата година СЕС ни осъди, като постанови, че Бългapия нe e изпълнилa зaдължeниятa cи дa възcтaнoви cpeдcтвaтa oт нeпoзвoлeнa дъpжaвнa пoмoщ пpи зaмeнĸитe нa дъpжaвни гopcĸи зeми c чacтни имoти в пepиoдa 2007-2009 г. Така тя e нapyшилa ĸaĸтo peшeниe 2015/456 нa Eвpoпeйcĸaтa ĸoмиcия oт 5 ceптeмвpи 2014 гoдинa, тaĸa и ycлoвиятa нa Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
След осъждането от Съда на ЕС предстои страната ни да плаща еднократни и периодични глоби, докато не възстанови реалната цена.
Още: България да анулира част от заменките с горски имоти, нареди ЕК
Случаят с "Инвест строй 7" и 11-те милиона лева се върти около един въпрос
С решение № 52/09.01.2025 г., по описа на Административен съд София-област (АССО) за 2024 г., бе отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ от 2019 г., издаден от министъра на земеделието, храните и горите /МЗХГ/, и делото бе изпратено на ВАС като преписка за предприемането на действия по изпълнение на решението на Европейската комисия от 2014 г. - т.е. за схемата със заменките. Това касаеше „Инвест строй 7“ ЕООД, като решението на първа инстанция бе в полза на фирмата да се присъдят 15 000 лв. разноски по делото.
МЗХГ обаче поиска отмяна. В частна жалба, подадена от министъра на земеделието, се оспорва и определение № 982/15.07.2025 г., постановено по делото, в частта, с която е отхвърлена молбата на органа за изменение на решението относно разноските. Частният жалбоподател намира, че определението е неправилно, тъй като, при произнасянето си относно разноските, съдът е обсъдил само възражението за прекомерност на претендираното възнаграждение, но не и твърдението за това, че разноски изобщо не се дължат. Сочи се, че се касае за плащане над 10 000 лв. и то следва да бъде по банков път. Такива доказателства за плащане не са представени и по тази причина разходът не следва да бъде признат, пише в жалбата.
Още: Тома Белев: Заменките бяха ограбване на най-интересните гори, с най-голям потенциал
Допълнително се развива аргумент, че според твърденията на процесуалния представител на дружеството то не е осъществявало икономическа дейност към 17.07.2024 г. и следователно не е разполагало със сума от 111 500 лв., която да бъде изплатена в брой по договора за правна помощ.
Претендира се отмяна на определението и се заявява искане да бъде коригиран размерът на присъдените на дружеството разноски, в случай че касационната жалба не бъде уважена. Върховната касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, и моли постановеното решение да бъде оставено в сила като правилно.
ВАС обаче реши, че касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими и основателни.
Още: Държавата да оповести пазарните оценки на скандалните горски заменки
ВАС веднъж е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, защото първоинстанционното решение е постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Делото е върнато, тъй като следва първоинстанционният съд да установи дали адресатът на административния акт притежава качеството "предприятие", и има ли държавна помощ, подлежаща на възстановяване в посочения в акта размер.
От Акта за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ е установено публично държавно вземане на „Инвест строй 7“ ЕООД, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване, в размер на 7 294 669 лв. главница и 3 569 168,72 лв. лихви, или общо 10 863 837,72 лв.
От представената по делото административна преписка е видно, че въз основа на заповед от 2009 г. на председателя на Държавната агенция по горите между Държавната агенция по горите (ДАГ) и „Инвест Строй 7“ ООД (сега ЕООД) е сключен договор за замяна на горски имоти, съгласно който държавата, чрез ДАГ, прехвърля на дружеството правото на собственост върху конкретно индивидуализирани поземлени имоти с обща площ от 74 901 дка, част от държавния горски фонд, частна държавна собственост, находящи се в землището на с. Бистрица и с. Герман към Столична община, район „Панчарево“. От своя страна, „Инвест Строй 7“ ООД тогава прехвърля на държавата собствеността върху конкретно индивидуализирани имоти, част от горския фонд, с обща площ 82 907 дка, находящи се съответно в гр. Габрово и землището на с. Столът, община Севлиево. Административната стойност на заменените имоти държавна собственост е определена на общо 369 560 лв., съгласно представени Удостоверения за оценка, съответно административната стойност на заменените имоти частна собственост е 870 380,08 лв.
Още: ЕК удари заменките с гори, с ниви остават - засега
Снимка: iStock
Съдът посочва решението на ЕК от 2014 г. и казва, че то трябва да се спази. Заради това МЗХГ е провело процедура по оценка - оценени са пазарните цени на заменените държавни имоти и общата пазарна стойност на заменените от дружеството имоти. Производството е завършило с издаването на процесния акт, с който е определена сума за възстановяване на публично държавно вземане, представляваща несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ в общ размер на 10 863 837,72 лв. Вещото лице е констатирало, че за периода 2009 г.–2018 г. в счетоводството на „Инвест Строй 7“ ЕООД няма отразени сделки с дървесина, придобита от същите имоти.
Така първоинстанционният съд е формирал извод, че не са изложени мотиви във връзка с определянето на адресата на акта като „предприятие“ по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС, което представлява нарушение, водещо до незаконосъобразност на административния акт. Оспореният АУПДВ е отменен и преписката е изпратена на компетентния административен орган. Решението обаче е неправилно, решава ВАС.
Изводите на първата инстанция са в противоречие с установени факти по делото, се казва още в окончателното решение. Изводът на АССО, че не е установено качеството „предприятие“ по отношение на бенефициера, не се подкрепя от доказателствата по делото. На първо място - „Инвест строй 7“ ЕООД е регистрирано по Търговския закон дружество, което по занятие осъществява търговска дейност. Видно е от СИЕ и проверените отчети за приходите и разходите, че дружеството има приходи от услуги, т.е. това е индикация, че от 2013 г. до 2016 г. е осъществяло икономическа дейност. Установен е и фактът, че през 2017 г. част от придобитите по силата на замяната имоти са продадени. Всичко това налага извод, че ВАС правилно е приел, че бенефициерът е „предприятие“.
Правилно е установен от ВАС и размерът на държавната помощ, която подлежи на възстановяване - спазени са всички критерии.
ВАС отменя изцяло решение № 52 от 09.01.2025 г., постановено по адм. дело № 252 по описа на Административен съд София-област за 2024 г. Отхвърля жалбата на „Инвест строй 7“ ЕООД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № РД-05-4 от 20.12.2019 г., издаден от министъра на земеделието, храните и горите. Осъжда „Инвест строй 7“ ЕООД да заплати на Министерството на земеделието и храните разноски за производството в размер на 30 176,50 евро. Решението е окончателно.
Разследващата медия BIRD.bg, която обърна внимание на съдебната сага, пише, че „Инвест Строй 7“ към днешна дата няма нито дейност, нито печалба - следователно стои въпросът как държавата ще си събере дължимото.
Според разследващите журналисти в списъка със заменки липсват някои от най-скандалните - например тази за Камчийски пясъци, оценена от "Зелени закони" на 700 милиона лева. Там няма нито процедура, нито дело.
Още: Известни имена липсват от списъците със заменките
