Съдът окончателно оправда Илко Семерджиев

Оправдателната присъда е издадена с Решение № 179/15.01.2020 г. по наказателно дело № 769/2019 г. Тя е в съответствие с решението на по-долна инстанция.

Прокуратурата ще опита за втори път да осъди Илко Семерджиев

Бившият служебен здравен министър Илко Семерджиев ще се изправи пред Софийския апелативен съд (САС) утре (12 декември). Той ще отговаря...

Прочети повече

В случая, държавното обвинение твърдеше, че Семерджиев заплашил Стоименова, за да назначи Боян Доганов за заместник-изпълнителен директор на ИАЛ. Според прокуратурата, Семерджиев заплашил, че ако Стоименова не го направи, ще я уволни и ще сложи на нейно място Доганов, "а може да направи и други неща".

ВКС се съгласява с извода, че инкриминираните по делото изрази не представляват заплаха. Казаното от Семерджиев, че може да уволни свидетелката, е в резултат на нейното предложение да бъде уволнена, а разгледано с оглед цялостното съдържание на разговора показва, че подсъдимият изобщо не е искал да се освободи от нея, тъй като на заявеното, че тя ще си подаде оставката, е отговорил, че не иска оставката ѝ. От друга страна, заплахата с уволнение не може да бъде съставомерна, доколкото въздействието не е насочено към това органът на власт да извърши или не извърши нещо, което представлява нарушение на службата му, още повече че подсъдимият е лицето, което може да прекрати трудовото правоотношение на свидетелката, разбира се, след съгласуване с министър-председателя. В тази насока в протеста се признава, че инкриминираните като заплаха думи са изречени от ръководителя по отношение на подчинен служител, който е отказал да изпълни служебните си задължения. "А щом като служител отказва да изпълни служебните си задължения, висшестоящият ръководител е напълно възможно да упражни дисциплинарната си власт, включително и да го уволни", пишат върховните съдии.

ВКС казва, че няма как Семерджиев да е извършил посегателство спрямо Стоименова, защото посегателство се извършва от външен на системата на съответния държавен орган човек, а Семерджиев бил неин началник т.е. част от системата. Престъпления могат да бъдат извършени и от лица, намиращи се в системата и структурата на държавни органи (отвътре). С оглед критерия – отвън или отвътре, са налице две групи престъпления спрямо дейността на държавните органи и обществени организации: престъпления против реда на управлението (Раздел първи на Глава осма от НК) и престъпления, свързани с посегателства на лица, които са вътре в структурата на държавните органи (Раздел втори). Субектът на посегателствата срещу реда на управлението, сред които е и престъплението по чл. 269 от НК, е лице, невключено в държавния и обществения апарат, лице, което въздейства отвън върху неговото правилно функциониране. В конкретния случай подсъдимият е заемал длъжността служебен вицепремиер по социалните политики и служебен министър на здравеопазването и е бил висшестоящ по отношение на изпълнителния директор на ИАЛ. При това положение той не се явява външно на органа на власт лице, а част от неговата йерархична структура, поради което не може да бъде субект на престъплението по чл. 269, ал. 1 от НК. "Посоченото е достатъчно основание подсъдимият Семерджиев да не може да носи отговорност по чл. 269, ал. 1 от НК", категорични са върховните съдии.

Отделно, съдът казва и, че няма как Стоименова да назначи свой заместник без одобрението на здравния минситър - така е по нормативен акт (наредба).

Съдът оправда Илко Семерджиев

Софийски градски съд оправда бившия служебен здравен министър Илко Семерджиев, обвинен за престъпление против реда на управлението. ...

Прочети повече

Тричленният състав на ВКС прима касационния протест за неоснователен. В мотивите се отбелязва, че голямата част от изложените доводи в протеста са свързани с необоснованост на решението на САС, а необосноваността не представлява касационно основание. Освен това, дори и във връзка с оплакването за необоснованост, в протеста се съдържат взаимно изключващи се твърдения, пишат върховните съдии. От една страна е посочено, че "решението си въззивният съд е постановил при незаконосъобразна и превратна оценка на събраните доказателства", а от друга – "на практика при правилно установената фактическа обстановка въззивният съд е извел неправилни изводи, които противоречат както на материалния закон, така и на житейската логика". В решението на ВКС се казва: "В този ред на мисли е необходимо да се посочи, че ако действително съдът превратно е оценил съвкупната доказателствена маса, то тогава изведените от него факти е невъзможно да бъдат правилни и обратното, ако фактическата обстановка е правилно установена, то анализът на доказателствата би следвало да е извършен коректно. Освен това житейската логика, за разлика от формалната логика няма никакво отношение към изграждането на изводите по фактите и не би следвало да се поставя в основата на извършваната от съда преценка".

Върховните съдии не приемат и твърдението в протеста, че въззивното решение страда от съществен порок, а именно липса на мотиви.