Лакомствата, които обичахме като деца ги помним и до ден днешен. Някои дори още си ги похапваме. Не, това не са сладолед или шоколад, а съвсем други неща. Сега ще ви припомним какви вкусотии хапваме, когато бяхме малки.
1. Топъл пресен хляб
Ароматът на вкусен топъл хляб от селската фурна беше незабравим. И ден днешен обичам да дъвча крайчето на пресния топъл хляб, защото ми напомня вкуса на селския.
Той трябваше да се изяде още същия ден, защото след няколко дни беше твърд като камък. А и тогава нямаше стабилизатори и емулгатори. Но точно това беше истинския хляб. Никой родител, баба или дядо не ни правеше забележка, когато видеше изгризаният край на хляба, защото всички знаеха колко е вкусен.
2. Циганска баничка
За тези, които не знаят, това е обикновена филия, намазана с олио и поръсена с червен пипер и сол. Това беше деликатес за всяко дете. Често пъти родителите ни пълнеха раниците с няколко подобни филийки и ние с охота обядвахме или вечеряхме с тях. Така удължавахме времето на игрите си и бяхме извънредно щастливи. Филийката се изяждаше за няколко минути и игрите можеха да продължат с пълна сила. Често пъти след това не искахме да вечеряме, защото бяхме сити.
3. Захарното петле
И до ден днешен си остава любимо лакомство на децата. Но навремето децата се бяха научили да си ги правят сами в домашни условия. Беше често явление детето да изяде по няколко петлета и да си развали обяда. Затова родителите редовно контролираха количеството на погълната захар и често пъти ни се караха.
4. Дъвка от смола
Всяко дърво ражда смола с определен вкус. Децата обичаха да я правят на дъвка и да я дъвчат за няколко минути. Тя ставаше на истинска природна натурална дъвка и нямаше нужда да си купуваме други от магазинчето. Най-вкусната смола беше от дървото на съседа, а той редовно ни гонеше от двора, защото правехме пакости.
5. Печен картоф
За да се изпекат добре картофите е необходима хубава жар. Децата обичат да се пали огън. Те са наясно, че за да се изпекат добре картофите трябва дърветата в огъня да прегорят, да станат на хубава жар и картофите да се заровят в жарта. Когато са добре изпечени, те са невероятно вкусни.
За да се разбере дали са готови, трябваше да ги набодем с нещо остро. След това вадехме изпеченият картоф и още докато бе горещ обичахме да го белим и редовно си парехме езика. Но вкусът му беше неповторим.
