Испанската Инквизиция – митове и истини

Дребната подробност обаче е, че почти всичко от написаното просто не е вярно. Но пък звучи добре. На тази тема са написани хиляди книги и заснети един господ знае колко филми. Естествено всяка книга и филм (дори и най-лекомислените комедии) се нуждаят от отрицателни герои. А какъв по-добър отрицателен герой от нещо, което от деца сме свикнали да приравняваме със злото? А и на кой му пука за истината, след като Инквизицията отдавна я няма и не може да се защити (мераклии „на умряло куче нож да вадят” винаги ще има).

Всъщност Орденът на Светата Инквизиция е съществувал в продължение на повече от 3 века и (както всеки друг религиозен Орден) е държал архивите си в идеално състояние. Историците (а не кинаджиите), които изследвали дейността на Инквизицията, са открили около 100,000 заведени дела и много от тях приемат, че само 1500 от обвинените са осъдени на смърт и екзекутирани. Някои автори смятат, че числото е по-близо до 2000, но дори и най-върлите противници на Инквизицията посочват че осъдените са най-много 15,000 (под „автори” имам предвид професионалисти – историци, а не автори на популярна литература). Може и да ви се струва много по сегашните мерки, но по тогавашните е абсолютно нищо – и при това става въпрос за период от цели 350 години. И не забравяйте, че всички са били екзекутирани след съдебен процес и присъда. За сравнение – само през нощта на 23 срещу 24 август 1572 във Франция са избити (без никакъв съд) между 10,000 и 30,000 души (става въпрос, естествено, за Вартоломеевата нощ). А помните ли „Принцът и просякът” на Марк Твен? Във векът, през който са се развивали събитията от книгата, само в Англия са били изгорени на клада 30,000 вещици; в земите на сегашна Германия техният брой е бил над 100,000!

Създаването на Испанската Инквизиция е последица от „реконкистата” – продължилата 770 години война за освобождението на Иберийския полустров от маврите. През втората полвина на XV век голяма част от днешна Испания е вече освободена и на новоосвободената територия заедно с християните са живяли голям брой евреи и мюсюлмани (иберийските евреи винаги са били на страната на маврите и са им помогнали да завладеят полуострова, като награда за което са имали практическа своя държава в държавата). Голяма част от тези евреи и мюсюлмани са се покръстили и приели християнската вяра. Но някои събития от продължаващата столетия война показали, че част от тези новопокръстени християни са го направили само фиктивно – с користни цели или да работят като „пета колона” и да подпомагат маврите. Именно по тази причина през 1480 година Изабела I Кастилска и съпругът и Фернандо II Арагонски създават „Tribunal of the Holy Office of the Inquisition” – официалното име на Испанската Инквизиция.

И сега, четете внимателно – новосъздадената инквизиция имала правомощия и власт САМО И ЕДИНСТВЕНО срещу новопокръстените евреи и мюсюлмани. Инквизиторите нямали абсолютно никакви права и власт да се занимават с „истински” евреи и мюсюлмани, както и със „стари” християни. Целта на инквизицията била една единствена – да излавя фалшиви новопокръстени, които на думи приели християнската вяра, а на практика продължили да изповядват старата си религия.

Едва столетие по-късно, когато цяла Европа била разтърсвана от религиозни войни, дейността на Инквизицията била разширена и обхванала защитата на самата католическа вяра от ереси и други „смъртни” грехове. Но дори и тогава всичко се извършвало по закон и със съд. Има немалко свидетелства, че хора, нарушили светски закони, нарочно се признавали в ерес, за да преминат под юрисдикцията на църковните власти и получат по-леко наказание.

Остава отговорът на последния въпрос – защо тогава Испанската Инквизиция е била нарочена за такова голямо зло? Отговорът е доста елементарен. Орденът на Инквизицията бил религиозна организация и би следвало да бъде подчинен на Папата. На практика обаче инквизиторите се подчинявали единствено на краля на Кастилия (станал по-късно крал и на Испания). А това вече е бил наистина непростим грях, и католическите летописци още от самото начало започнали да описват Инквизицията в силно негативни тонове. Негативизмите се засилили още повече със започването на религиозните войни в централна Европа и отцепването на английската църква. Испания се превърнала в опора на католицизма, а причината за това – Испанската Инквизиция, станала отдушник и прицел за омразата на не-католиците. Оттук нататък самата дума „инквизиция” се превърнала в символ, преминала в литературата и изкуството, и станала нарицателно наименование за „абсолютното” зло.

Редактор: Генко Велев