След Месни Заговезни започва Сирната неделя, чийто последен ден е Сирни Заговезни. Денят е винаги точно 7 седмици преди Великден и е известен още като Големи Заговезни, Сирни поклади, Неделя сиропустна.
Още: 5 сигурни знака, че сте сънували пророчески сън
Още: Едгар Кейси: Моли се така, сякаш всичко зависи от Бог, но работи така, сякаш всичко зависи от теб
Празникът Сирни Заговезни (Сирни поклади) през 2024 година се празнува на 17 март, неделя. Това е последният ден преди Великденските пости, които продължават 7 седмици.
Ден за прошка
Целият ден преминава в посещение на близки и роднини. По-младите гостуват на по-възрастните - родители, братя, сестри, кумове. Целуват им ръка и искат прошка, казвайки “Прощавай”, “Простено да е” отговарят по-възрастните. Цялото семейство сяда вечерта на празнична вечеря, която трябва да е богата, но да изключва месни ястия.
Традиционни ястия за Сирни Заговезни са баница със сирене, рибни ястия, тутманик, мляко с ориз, орехи, тиква. Задължително се консумира бяла халва.
Още: Всеки човек ли има сродната душа и как да разберете, че сте я срещнали
Хамкане
Традиционен обичай на Сирни Заговезни е т.нар. хамкане - или люскане на халва. Бабите закачват парче халва на вълнен червен конец, който завързват на тавана. Децата се нареждат в кръг, слагат ръцете си отзад и се опитват да захапят халвата с уста. Бабата разклаща конеца и децата започват да се надпреварват кой ще отхапе халвата. Не трябва да използват ръцете си, само уста.
Сирни заговезни – обичаи, които всеки трябва да знае
Заговезнишки огньове
Още: Винаги има трети човек: Манипулацията на нарцисите
Друг традиционен обичай на Сирни Заговезни е паленето и прескачането на големи огньове от момчета и ергени. Младите мъже събират царевична шума и клони през цялата изминала седмица - Сирница. На Сирни Заговезни ги подреждат на купчини по височините около селото и ги запалват. В някои райони огън се пали на самия мегдан на селото. Вярва се, че докъдето стига светлината от пламъците, дотам няма да удря градушка.
Огънят е една от четирите природни стихии, затова заема основно място в българските празници.
Цяла нощ всички трябва да прескачат огньове за здраве, плодородие, както и да се предпазят от бълхи и да не пада градушка.
Хората вярват в очистителната сила на пламъка. В много райони се палят и факли и огнени стрели. Децата и младежите носят запалени факли, с които се прави ритуално очистване на нивите. Вярва се, че така нивите ще носят по-добър добив. В някой краища този огън се нарича оврътник или овратник.
Пламъците на огньовете се виждат от всички в селото и създават празнична атмосфера. През това време в центъра на селото се извива хоро, което е последното преди строгите великденски пости. След Сирни Заговезни християните се отдават на строг великденски пост, през който изчистват не само тялото, но и духа си. Забранени са всички сватби, тържества и забавления.
Какво се яде на Сирни заговезни?
Кукери
Със Сирни Заговезни се свързва още един традиционен български ритуал - кукерите. В някои краища на България кукерските игри се организират точно на този ден.
Кукерите имат свой водач, който ръководи останалите членове на групата и се нарича цар. Царят извършва ритуално засяване на нивата. Докато трае този ритуал другите кукери подрънкват със звънци и хлопки и носят ”царя”. Подобно на коледарите, кукерите обикалят всички къщи и благославят техните стопани.
Вярва се, че колкото по-страховити са маските на кукерите и колкото повече шум вдигат, толкова по-голяма е вероятността да прогонят злите сили.
Ритуалните костюми на кукерите се изработват от животинска кожа. Най-важният елемент от облеклото им е маската, също направена от материали от животински и растителен произход - кожа, рога от едър рогат добитък. Някои костюми тежат над 4-5 кг.
Сирни Заговезни е последният ден, през който християните могат да консумират храна от животински произход. От следващия ден започват строгите великденски пости. През постите не е позволено месо и всякаква храна от животински произход. Забранени са всякакви забавления, сватби, игри и веселие.
Християните пречистват както тялото, така и духа си за посрещането на най-големия християнски празник - Възкресение Христово.
