Представете си съдържанието на типичен американски хладилник. Представихте ли си полуизползвана бутилка кетчуп, стояща на рафта? Ако да, браво. От поне 1920 г. насам кетчупът е предпочитаната подправка на милиони американци. Смята се, че 97% от американските домакинства консумират кетчуп, като средният американец изяжда около три бутилки от соса годишно. Кетчупът е стълб на културата на бързото хранене, достъпен, универсален и любим на децата, пише "Popular Science".
Снимка: iStock
Още: Кои са най-добрите сосове за пиле
Въпреки това, този повсеместно разпространен продукт за кухнята има изненадваща и странна история. От произхода на кетчупа в древен Китай до преоткриването му като лечебно средство за всичко, са били необходими хилядолетия, за да се озове кралят на подправките във вашия скромен хладилник. По пътя си той е минал през ръцете на ексцентрични лекари, донкихотски търговци и опитни магнати в хранителната индустрия, които са превърнали соса от противоречиво лекарство в предпочитана подправка, пише "Popular Science".
Китай: родното място на кетчупа
Снимка: iStock
Неочакваното начало на кетчупа датира от 300 г. пр.н.е. в Китай, където китайски моряци произвеждали ферментирал рибен сос, наречен "ке-тчуп". През 17-и век китайски търговци продавали тази древна подправка без домати на европейски търговци. Тогава в търговски документи и рецепти се появяват първите записи за соса "ке-чуп", "ге-чуп" или "куе-чап". Един от най-ранните записи за кетчупа е английска рецепта от 1732 г., озаглавена "Кетчуп на паста, от Бенкулин в Източна Индия" (днешна Индонезия).
Още: Как да направите "златна" почва за доматите за богата реколта
До 18 век внесеният кетчуп се появява на европейските трапези, където се смесва с местни съставки като гъби, орехи и цвят от бъз. Английска рецепта за кетчуп от 1787 г. включва аншоа, шалот, хрян, мацис и индийско орехче. Нито една от тези ранни рецепти не съдържа това, което днес считаме за основна съставка на кетчупа – домати. Всъщност доматите се появяват в кетчупа едва през 18 век.
Снимка: iStock
Още: Как най-лесно се консервират домати без варене
През 16 век, когато доматите за първи път са били внесени в Европа и Северна Америка от Южна Америка, те са били считани за отровни – отчасти защото листата на растението съдържат токсични съединения. Как тогава "отровната култура" се е превърнала в основна съставка на любимата подправка на Америка? Според историка на хранителната култура Андрю Ф. Смит, доматите са се възползвали от нещо като "преименуване" в средата на 18 век. Английски и американски лекари са водили тази неочаквана PR кампания през 18 век, както пише Смит в статия в списание, озаглавена "Доматите ще излекуват всичките ви болести", пише "Popular Science".
Доматите стават лечебни
Първият лекар, който променя възприятието на хората за доматите, е англичанинът Джон Джерард, който в края на 16 век постулира, че варените домати, а не суровите, могат да се ядат. Към средата на 18 век английските лекари не само приемат "ябълките на любовта", както се наричат доматите заради предполагаемите им афродизиачни свойства, но и ги предписват като лекарство, най-вече за лечение на заболявания на храносмилателната система и черния дроб.
Снимка: iStock
Британските лекари, пътуващи до Америка, пренасят концепцията за доматите като лекарство от другата страна на Атлантическия океан. Както пише Смит, Томас Джеферсън приписва на британския лекар Джон де Секейра заслугата за въвеждането на доматите във Вирджиния. Според Джеферсън, де Секейра твърдял, че "човек, който яде достатъчно от тези ябълки, никога няма да умре".
Още: Лекар: Тези храни вдигат холестерола до небето
Скоро започнали да се разпространяват слухове за "лечебните ябълки на любовта". Лекари в други части на САЩ започнали да предписват домати за лечение на лошо храносмилане и диария. Действително, както пише Смит, именно лекарите и физиците, а не готвачите или кулинарите, са авторите на първите рецепти с домати в американските готварски книги. Джеймс Мийс, учен и градинар от Филаделфия, е един от първите автори на готварски книги, който включва доматите в рецепта за кетчуп. Рецептата му от 1812 г. включва тънко нарязани домати, бренди, маса, бахар и сол.
Мормонският лекар, който предписва кетчуп за диария
Снимка: iStock
От многото лекари, които преоткриват доматите, никой не изиграва по-голяма роля от Джон Кук Бенет. Бенет е "донкихотска фигура", пише Смит, и е прекарал десетилетия от живота си в популяризиране на предполагаемите лечебни свойства на доматите.
Още: Рецепта за най-вкусния кетчуп, а приготвянето му отнема 20 минути
По време на встъпителна лекция в Университета Уилоуби в Охайо, Бенет обявява, че доматите могат да лекуват диария, жлъчни пристъпи и лошо храносмилане. Той призовава хората да ядат домати сурови, варени или "в кетчуп".
Още: Най-старата рецепта за домашен кетчуп
През 1840 г. Бенет се премества в Илинойс, помага за създаването на Медицинското дружество на щата и става мормон. По време на престоя си той продължава да популяризира доматите, като пише статия за ползите от този плод за мормонския вестник "Time and Seasons", издаван в Науву, Илинойс. Когато Джоузеф Смит, основателят на мормонството, отлъчва Кук от църквата през 1842 г. за прелюбодеяние, мормонската общност вече е приела доматите като лекарство за стомашни болки.
Снимка: iStock
След отлъчването си Бенет продължава да защитава доматите, като пише за техните лечебни свойства в американски, английски и австралийски публикации. Но според Смит (историкът, а не мормонът) именно в САЩ "доматите стават истинска мания". През 1835 г. доктор А.Дж. Холкомб въвежда първите "домати хапчета" в Гласборо, Алабама. Скоро следват и други търговци на домати хапчета, включително Арчибалд Майлс от Кливланд и доктор Гай Р. Фелпс, завършил Йейл. Рекламирани като чист екстракт от домати, тези капсули се продават в аптеки и хранителни магазини и се промотират с рекламното слоганче "домати хапчетата ще излекуват всичките ви болести".
Още: Пикантен кетчуп, който винаги се получава по-вкусен от този по магазините
Но не всички лекари подкрепят манията по доматите, пише Смит. По време на дебат, организиран от Американската медицинска асоциация през 1869 г., някои лекари оспорват лечебните свойства на доматите и критикуват доматите на хапчета, като по-късно разследвания установяват, че изобщо не съдържат домати. Към 1865 г. медицинските митове за доматите започват да избледняват, но доматите вече са станали любимо американско зеленчуково ястие. Тяхната популярност съвпада с иновациите в търговското бутилиране, които помагат да се проправи пътят за бъдещия възход на кетчупа.
Влизане на H.J. Heinz
В края на 19 век производителите на стъкло въвеждат евтини, формовани в калъпи флакони. Те улесняват транспортирането и съхранението на сосове, което позволява на хранителните компании да предлагат продуктите си на пазара по-лесно. И тогава се включва титанът на кетчупа, Хенри Джон Хайнц.
Още: Коя е родината на кетчупа?
Хайнц основава компанията H.J. Heinz Company през 1869 г., като първоначално продава хрян, кисело зеле, оцет и кисели краставички. През 1876 г. Хайнц добавя "кетчуп" към списъка си с продукти. Макар да не представя кетчупа като лекарство, Хайнц умело го рекламира като здравословен и надежден продукт. Първоначално продаван в прозрачни стъклени бутилки, Хайнц искал да покаже висококачествените съставки, използвани в кетчупа на компанията. По-късно е добавена думата "домат", за да се подчертаят растителните съставки на кетчупа. След това, през 1890 г., Хайнц патентова осмоъгълна бутилка за соса си и променя правописа на "кетчуп". Така се ражда доматеният кетчуп.
Снимка: iStock
Окончателният скок на кетчупа в американската хранителна култура не е бил продиктуван от вкуса, а от закона. Законът за чистите храни и лекарства от 1906 г. въвежда идеята, че индустриалните храни имат по-високи стандарти за хигиена, безопасност и последователност в сравнение с домашно приготвените продукти, разказва Мериан Тебен, автор на "Сосове: глобална история", пред "Popular Science". Хранителните компании засилват тази идея с реклами, които представят продуктите им като безопасни и надеждни. Скоро потребителите започват да предпочитат бутилираните сосове пред домашно приготвените.
Още: 3 необичайни приложения на кетчупа
Консумацията на кетчуп се увеличава през 20-и век с експлозията на ресторантите за бързо хранене, когато той намира своето перфектно съчетание с пържени картофи и бургери. Въвеждането на лесни за изстискване пластмасови бутилки допълнително затвърждава мястото му като основен продукт в домакинството през 80-те години.
Снимка: iStock
Днес кетчупът е загубил част от пазарния си дял в полза на нови продукти, като например салсата. Според Тебен, салсата вече се продава повече от кетчупа по стойност, но американските домакинства все още купуват повече кетчуп от домати по обем. Две столетия след промяната на имиджа му като лекарство, кетчупът все още не е детрониран като крал на американските подправки, пише "Popular Science".
