Когато късметът ви напусне, запомнете тези 8 неща

1.     Всяко нещо е временно – както е казал Хорхе Букай в едно от своите произведения: „Знай, че и това ще мине“. Помнете, че всичко е временно, както хубавите моменти, така и лошите. Наслаждавайте се на приятните емоции, бъдете тук и сега. Не отделяйте много енергия на неприятни случки, тъй като няма да са задълго в живота ви.

2.     Болката е съществена част от това да израснеш – разочарованията и несгодите съществуват, за да си вземем поука от тях. Разбира се, това не означава, че болката е задължителна във всяко едно отношение. Но, ако все пак се появи, приемете я като учител, а не като някой, който ви наказва.

3.     Белезите са доказателство за сила – това означава, че сте оцелели въпреки всичко. Когато си спомняме за лошите моменти и не изпитваме болка, това означава, че раната е зараснала. Белегът е там да напомня за случилото се, защото то е част от живота ни и винаги ще бъде.  

4.     Малката битка е една стъпка напред – не се насилвайте с огромни крачки. Върховете не се покоряват с една крачка. Успехът изисква време, търпение и постоянство.

5.     Каквото е за вас, ще дойде при вас – „Искайте и ще ви се даде“ е казал Учителят Петър Дънов. Понякога много от вратите, на които чукаме, просто не се отварят. Замислете се това вашата врата ли е? Може би нещо друго се опитва да стигне до вас.

6.     Не се влияйте от негативизма на околните – трябва да запомните, че не сте главния герой в чуждата глава, за това не приемайте нищо толкова лично. Оставете негативните мисли да си останат в този, от когото са дошли.

7.     Притеснението няма да помогне – когато сме под стрес, често сме склонни да преувеличаваме проблемните ситуации. Започваме да мислим в крайности, а това само влошава положението.

8.     Продължавайте да вървите по пътя си – вие сте силни и не трябва да го забравяте! Пътят е пред вас, нужна ви е смелост и търпение. Повярвайте сами на себе си, за да ви повярват и другите.

Трябва да знаем, че перфектното е непостижимо. Ако продължаваме да се стремим към него, единствено ще останем разочаровани и ще се затворим в черупката си, обвинявайки се, че не можем да постигнем невъзможното. Разбира се, че в живота съществуват възходи и спадове. Та как бихме могли да оценим хубавите моменти, ако ги нямаше неприятните?