Кои са най-големите български войводи, които не познаваме добре?

Ильо Войвода

Известен още и като Дядо Ильо Войвода заради воденето на чета на преклонна възраст. Истинското му име е Илия Марков Попгеоргиев. Той е един от тези, които доживяват Освобождението на България и дори участва в Сръбско-българската война със своята чета. Според историческите извори води чети от 1850-та година, което го прави може би един от най-дълго действащите воеводи с 35 години четнически живот зад гърба си (с прекъсвания, разбира се).

Ильо Войвода. Public Domain

Той участва в Първата българска легия, а по-късно се сражава в Сръбско-турската война. По време на Руско-турската освободителна война, въпреки че е ранен, иска да е полезен на руското командване. Назначен е за чин капитан и води чета с опълченци. Проявява се неведнъж по време на бойните действия. Участва в акции в Ловешко, Софийско, участва в освобождението на Радомир и Кюстендил. В Сан Стефано след войната получава и орден за своята храброст. След Берлинския договор се премества я в Кюстендил, но активно помага за освобождаването на Македония. Умира в Кюстнендил през 1898 година. 

Вълчан Войвода

Вълчан Войвода е друг легендарен предводител на чети. За него има легенди из цялата страна, но най-известната сякаш е свързана с град Своге. Казва се, че е родом от местно село, а още като млад трябвало да бяга на юг към Бяло море след убийство на местен турчин. В началото събрал чета, която ограбвала кервани. Според легендите е участвал в построяването на два манастира - Устремският манастир и Манастир "Седемте престола".

Вълчан войвода. Роберто Андреев / CC BY-SA 4.0

Според предания и различна информация е организирал хайдушки сборове с други войводи, събирал е и сам е давал пари за семействата на загинали хайдути. Има легенди за неговото легендарно съкровище, което събирал за свободата на България, но то така не е намерено и до днес. Вълчан войвода е личност, за която преданията и реалните исторически факти се сливат и е по-трудно да се разграничат фактите от украсените от народа приказки. 

 Румена войвода

В историята ни има и жени, които са ставали войводи. Една от тях е Румена. Цялото ѝ име Румяна Георгиева Павлова. Според историческите данни за първи път води чета през втората половина на 50-те години на XIX век в района на днешния Благоевград (тогава Горна Джумая).

Румена войвода. Веселин Чакъров / Public Domain

Четата действа за кратко, а версиите за съдбата на Румена след това са много противоречиви - някои казват, че тя е убита, други - че е оцеляла след разбиването на четата и избягала зад граница, където остава до смъртта си.