Кой е първият двигател с вътрешно горене?

Кой е създателят на това полезно изобретение и кой е първият двигател с вътрешно горене? Каква е историята на двигателите с вътрешно горене и как са се развили те?

Първият двигател с вътрешно горене и неговият създател

Около 100 години след изобретяването на парната машина се появява първият двигател с вътрешно горене. В Париж е изобретен двигателят на Леонар, считан за родоначалник на двигателите с вътрешно горене. Той бил двутактов. Този двигател обаче не може да се приеме за първият двигател с вътрешно горене, а само за негов прароднина, тъй като не се е разпространил успешно, тъй като коефициентът му на полезно действие бил твърде нисък.

За подобно разпространение и успешна употреба е било нужно двигателите да станат четиритактови (в цилиндрите им да се осъщестява четиритактов цикъл). Това бива постигнато няколко години по-късно, през 1876 година, когато Николаус Ото – немски механик – създава първия четиритактов двигател.

Първият двигател с вътрешно горене обаче имал размери, непозволяващи му да бъде приложим за транспортните средства. Големите размери и тегло не позволявали това и го правили неудачен за целта. Поради по-високия си КПД, въпреки  малката си мощност, този първи двигател с вътрешно горене все пак намерил практическо приложение във фабричното производство, макар да не ставал за автомобили.

Двигатели за автомобили – история и развитие

Малко по-късно след появата на първия двигател с вътрешно горене започват да се употребяват течните горива. Благодарение на тях става възможна и появата на бензиновите карбураторни двигатели, използвани в превозните средства. Готлиб Даймлер и Карл Бенц са създателите на първия двигател от този тип. Годината е 1885-та. Недостатък на този първи двигател от този тип е ниската мощност – едва 1 конска сила, но бързоходността му от 700 оборота в минута е впечатляваща за времето. Държавата, в която е създаден, е Германия.

Reitwagen - първият мотоциклет с вътрешно горене на Даймлер (1885). Joachim Köhler / CC BY-SA 3.0

През 1893 г. германският инженер Рудолф Дизел публикувал брошура, в която обяснява теорията си за нов двигател с вътрешно горене, наречен по-късно „дизелов двигател“ на името на Дизел. Следващият двигател трябвало да се справи с високата цена на горивото, което използвал предходния, и да намери по-изгодно решение. Това съумява да постигне именно Рудолф Дизел – немски инженер – и неговият двигател.

Дизелов двигател, произведен от Langen&Wolf през 1898 г. Този двигател е построен по оригиналния дизайн на Дизел от 1897 г. и е вероятно един от най-старите дизелови двигатели в Австрия. Мощността му е 14,7 kW.  Johannes Maximilian / GFDL 1.2

Двигателят, който създава Дизел, има за своя рождена година 1897 г., макар патентът да е няколко години по-рано – от 1892 година. И този двигател обаче се оказва неидеален и търсенето на решения продължава. Двигателят, на чиито принцип работи съвременният двигател, се появява на бял свят през 1901 г. благодарение на руския инженер Тринклер и през 1903 г. благодарение на френския изобретател Сабатие.