Петък - името на кой български град се е превеждало така?

Петък е било името на кой град

Става въпрос за Благоевград. На мястото му е било тракийско селище наречено Скаптопара, което се намирало в района на днешния квартал Грамада. През III и IV век, градът постепенно изчезва, преди да бъде отново споменат в Османската империя. Тогава той се нарича Джумая, Горна Джумая и Орта Джума. Общата дума и при трите имена е "Джумая", която се превежда като петък. Причината за това е, че тогава е най-големият пазарен ден от седмицата. При преминаването на османския пътешественик Евлия Челеби през този район, той отбелязва, че името на града е било Орта Джума.

Другото име на Горна Джумая

През 30-те години на XIX век, френският геолог Ами Бюе посетил Благоевград и описал българския квартал Вароша. Той споделил, че българите наричали града Шума.

Какво се случва с Горна Джумая след 1878 година

Периодът не е от най-добрите за града. Преди Освобождението, той е бил един от центровете на революционната дейност в Югозападна България. Най-известният представител е Георги Измирлиев. След решенията на Берлинския конгрес, Благоевград не е включен в състава на Княжество България. Това предизвиква сериозно доброволно преместване на населението към освободените земи. Прочутият български юрист и учен Георги Стрезов обяснява, че мнозина гърци правят точно обратното преместване - от Сяр и Мелник в Горна Джумая. Това води след себе си до превземане от тяхна страна на голяма част от търговията в града, както и до сериозна заплаха от обезбългаряване на града. След Солунските атентати през 1903 г., ситуацията допълнително се усложнява, защото започват гонения и от османските власти срещу българите в града, които са документирани дори от екзарх Йосиф.

Кога идва Освобождението за Горна Джумая

През 5 октомври 1912 г. се случва това важно събитие - още в първия ден от Балканската война. След края на Втората Балканска война, много турци и гърци напускат своите домове и се връщат в своите страни, а на тяхно място пристигат българските бежанци от Вардарска и Егейска Македония. Това събитие фактически обръща тенденцията от предишните години и запазва българския характер на населеното място.