Изследователи твърдят, че 3000-годишен паметник на маите е гигантска карта с размерите на град, изобразяваща "реда на Вселената". Изданието Science Advances съобщава подробности за откритието на учените.
Мистерията с най-големия паметник на маите
Учени са открили, че най-известният паметник на маите, комплексът Агуада Феникс в мексиканския щат Табаско, е създаден преди приблизително три хиляди години като архитектурен модел на космоса. Проучване, публикувано в списанието Science Advances (Sci Adv), установи, че гигантската структура, дълга близо девет километра, е построена във формата на кръст - символ на вселената и циклите на времето в древната мезоамериканска култура.
Археолози откриха олтар от Теотиуакан, скрит в град на маите. Стенописите разказват шокираща история
В центъра на паметника археолозите открили две вложени кръстовидни ями, където са били съхранявани дарове - черупки, фигурки от нефрит и зелен камък.
Особено забележително е, че комплексът не показва признаци на социална йерархия – няма дворци, няма статуи на владетели. Изследователите смятат, че тази грандиозна структура, чието изграждане е отнело над 10 милиона човекодни (статистическа мярка, отразяваща работния ден на човек – бел.ред.), е била дело на общността. Споделената цел за създаване на карта на вселената и място за колективни ритуали обединява хиляди хора без принуда, демонстрирайки, че велики постижения са възможни и без силата на царете.
Маите наброявали 16 милиона в разцвета си – два пъти повече от населението на Ню Йорк
По-рано беше съобщено, че учените най-накрая са разрешили мистерията на майската календарна таблица. Дрезденският кодекс, един от четирите оцелели ръкописа на маите, съдържа таблица, в която са изброени 405 новолуния. Изследователите казват, че тази майска таблица може да се използва за предсказване на пълнолунието и новолунието с точност до един ден.
Експертите отбелязват, че 260-дневният календар е отчитал не само лунните фази, но и затъмненията, случващи се в различни части на света. Лунните затъмнения могат да бъдат наблюдавани от много хора по света, но слънчевите затъмнения са по-редки.
"Открих, че в таблицата има две точки, които са по-близо до точното подравняване на Земята, Луната и Слънцето. Едната е на 358 месеца, другата на 223. И двете съответстват на известните цикли на затъмнения, които сега наричаме inex и saros", отбеляза Джъстесън в интервю за IFLScience.
Тези цикли, съответно 358 и 223 синодични месеца, са били използвани за "нулиране" на календара, позволявайки на прогнозите да останат точни в продължение на векове.
Според изследователите, именно благодарение на тези периоди жреците са успели да избегнат натрупването на грешки, възникнали поради малката разлика между лунната и слънчевата ротация.
Прочетете също: Векове след изчезването му: Докторант откри изгубен град на маите
