Топ 5 на най-отровните гъби в България

В България са открити близо 5000 вида гъби, като се предполага, че броят им е много по-голям. Ето някои от най-отровните от тях.

Червена мухоморка

Това е една от най-красивите гъби, позната от илюстрациите в детските книжки. Името й идва, защото е известна като убиец на мухи.

Шапката на гъбата достига диаметър около 5-15 см. По-младите гъби са с яйцевидна форма, покрита с було, а по-късно формата става на кълбо. Цветът е оранжево-червен с бели и жълтеникави люспи. Месото е бяло и меко, а под кожицата е с жълтеникав цвят и без мирис. Пънчето на мухоморката е цилиндрично, стройно и бяло до кремаво, достига до 15 см. Среща се във всички гори (иглолистни и по-рядко широколистни) от юли до ноември.

Мухоморката съдържа в кожицата големи количества токсини (мускарин и микоатропин), които водят до нарушаване на кръвообращението и увреждане на вегетативната нервна система и храносмилането. 

Бяла мухоморка

Младата гъба има яйцевидно или почти сферично плодно тяло, обвито в бяло общо покривало. Гуглата е с диаметър около 5-8 см, в основата си е полусферична, а после е разперена, до почти плоска форма с бял цвят. Месото е бяло и крехко със силна и неприятна миризма, с лютив вкус. Пънчето е цилиндрично, в горната част е бяло, широко с висящ пръстен.

Бялата мухоморка се среща във всички гори в България - широколистни, иглолистни, смесени, както и по горски поляни от юни до октомври. Двойник е на печурката. Трябва много да се внимава с нея, защото е силно отровна.

Отровна сливовка

Шапката на младите екземпляри е полукълбовидна, после става плоска и неравна. На цвят е бяла, сивкава или в бледа охра. Достига диаметър до 20 см. При младите гъби ламелите са жълти или в  охра, след това порозовяват. Пънчето е цилиндрично или слабо удебелено в основата, достига височина до 18 см. Месото е бяло, плътно и твърдо. Първоначално миризмата и вкусът са брашняни, но скоро стават неприятни. Отровната сливовка расте в широколистни гори върху хумусни почви от края на май до ноември. Широко разпространен вид е.
Тя е силно отровна гъба. Причинява остри стомашно-чревни отравяния, в някои случаи смъртоносни.

Зелена мухоморка

Зелената мухоморка има кълбовидна шапка като млада, която после става яйцевидна, полукълбовидна или изпъкнала, а накрая плоска. Цветът й варира в различните нюанси на зеленото. Повърхността е гола, гладка, суха и лъскава или лепкава. В редки случаи може да е покрита с едри и бели парцалести остатъци от общо покривало.

Достига до 15 см в диаметър. Ламелите са бели и нагъсто разположени и свободни от пънчето. Пънчето е цилиндрично, в основата обхванато от остатъка от общото покривало, с пръстен. Достига до 12 см височина.

Пръстенът е широк, висящ и траен с бял до жълтеникав цвят. Месото е бяло, плътно, с неприятна сладникава миризма, особено при старите гъби. Зелената мухоморка расте в широколистни и иглолистни гори.

Силно отровна гъба е. Основният причинител на смърт е токсинът алфа-аманитин, който засяга черния дроб и бъбреците. Симптомите на отравяне настъпват след 6 до 24 часа след консумация. Смъртността при отравяне със зелена мухоморка е при от 50 до 90 процента. 

Жълто-розово мухоморка

Отначало шапката е полукълбовидна, а по-късно става изпъкнала и накрая плоска. Среща се в бледожълт, яркожълт, кремав цвят, гола или покрита с остатъци от общо покривало под формата на бели парцалчета.

Достига до 10 см диаметър. Пънчето е цилиндрично или изтъняващо към върха, със слабо удебелена основа, обхваната от остатък от общо покривало, с или без пръстен. Пънчето е бяло и гладко над пръстена. Достига до 10 см. Пръстенът е тесен и висящ, често прилепнал спираловидно към пънчето. Месото е бяло, без особена миризма и вкус.
Расте в широколистни и иглолистни гори, най-вече през лятото и есента.
Жълто-розовата мухоморка е силно отровна. Съдържа иботенова киселина и мусцимол. Симптомите на отравяне са подобни на тези от червената мухоморка.