За какво служи ударението в българския език?

Ударената сричка се чува най-ясно и отчетливо. Броят на гласните в думата определя броя на сричките. Ударението представлява по-особено отделяне с фонетични средства на една сричка в думата. При изговор отделянето на ударена сричка става с помощта на различните фонетични съставки на ударението - артикулационно напрежение, интензитет, височина и дължина при изговора на ударената гласна.

Ударението в българския език променя както количествените, така и качествените характеристики на гласните. Към количествените се отнасят промените в интензитета, честотата и времетраенето на основния тон, а към качествените - тембровите промени.

Ударените гласни се изговарят с леко удължаване на учленението, а неударените са по-кратки. Цялата ударена сричка става най-дълга в думата. Тази удълженост влияе върху цялата сричка, която става най-дълга в думата. 

Знаете ли как се определя ударението в думата?

Ударението в българския език може да промени и смисъла на думата.

Две отделни думи с еднакъв звуков състав се разграничават само по ударението, например:

за̀вет - място, защитено от вятър
Много духа тук, хайде да се преместим на за̀вет.
завѐт - духовно завещание
Синовете на хан Кубрат не спазиха неговия завѐт да останат единни и да не се делят.

кола̀ - автомобил
ко̀ла - разговорно наименование на безалкохолната напитка кока-кола

сѐдмица - 7 денонощия, от понеделник до неделя
седмѝца - число
Седмицата е любимото ми число и винаги ми носи късмет.

въ̀лна - козината, космите, които покриват тялото на овца и на някои други животни (камила, коза и др.)
вълна̀ - водна издигнатина, образувана от колебанията на водната повърхност

калѐн - за метал - който е закаѐн и има голяма твърдост, физически и нравствено издръжлив
ка̀лен - изцапан с кал

ду̀ша - мириша, слухтя
душа̀ - според много религиозни, философски традиции това е нематериалната част от човешкия индивид.

блàжен - мазен
Вече спрях да ям блажна храна.
блажèн - щастлив, честит
Той изглеждаше толкова блажèн, излегнат на плажа.

рòден - който се отнася до родината, народа, дома на някого
Обичам рòдния си край.
родèн - страдателно причастие от глагола родя
Къде си родèн?

срòден - сходен, подобен, близък
Най-накрая намерих срòдната си душа.
сродèн - страдателно причастие от глагола сродя
Семействата са сродèни чрез брака на децата им.

ведро̀ - дървен съд като кофа за вода, мляко и под.
вèдро - производна форма на ведър

По мястото на ударението се различават и две звуково еднакви граматични форми на една и съща дума:

кра̀ка - бройна форма
Животните имат по четири кра̀ка.
крака̀ - мн.ч на думата крак
Болят ме крака̀та.

ядѐ - сег. време
Тя не обича да ядѐ броколи.
я̀де - мин.св.време
Той я̀де много плавачинки, че чак му стана лошо.

ку̀пи -  мин.св.време
Петър ку̀пи ново жилище в самия център на града.
купѝ - повелително наклонение
Купѝ си нов лаптоп, този е напълно неизполлзваем.

го̀вори - същ. име, мн.ч. на го̀вор
Някои западни го̀вори са трудни за разбиране от много хора.
говорѝ - повелително наклонение
Говорѝ му повече, за да разбере как трябва да се държи.