Знаете ли как се определя ударението в думата?

Ударението обаче е не по-малко важно, като е възможно едно ударение да промени смисъла на думата и дори на цялото изречение. Ето защо изтупваме от праха старите учебници, връщаме ви в клас малко след първия училищен звънец тази година и си припомняме как се определя ударението в думата.

Топ 20 на най-често допусканите правописни грешки

Значение на ударението в езикознанието

Определението за ударение гласи, че това е наблягането на определени срички в речевия поток. В различните езици към ударението се подхожда различно – в едни то е свързано с повишаване на височината на гласа, в други – с удължаване на сричката. В родния ни език ударението е силово – набляга се на сричката, като това наблягане най-простичко може да бъде описано като повишаване на гласа, макар да е много по-сложно по характер.

За разлика от редица други езици, при които ударението може да бъде точно на определена сричка – в началото при едни, в края при други, в българския език имаме думи, при които ударението е в началото, такива, при които е в средата, и такива, при които е в края. В родния език ролята на ударението съвсем не следва да се подценява, тъй като то може да промени и променя смисъла на някои думи.

Например вълна и вълна изглеждат напълно еднакво, ако не поставим ударение, но с ударение едната дума означава вълни на морето, а в другата вълна на овца. Това са думи, които имат еднаква звукова форма, но мястото на ударението определя различното им значение. Броят на тези думи в езика ни е значителен. Други примери са увèрен и уверèн – първото със значение на сигурен, а второто със значение на убеден, блажèн и  блàжен, като първото е със значение на щастлив, а второто – на мазен и много други. Този факт, че ударението променя значението на думите, придава особено важност на въпроса как се определя ударението в думата, когато говорим за българския език.

Най-досадните правописни грешки в българския език

Как се определя ударението в думата?

Може да определите къде е ударението и да го откриете по следните особености:

• Ударената сричка се произнася с по-висок тон на гласа.
• Гласните в ударената сричка се чуват ясно и грешка в правописа им е почти невъзможна, докато гласните в неударената често могат да бъдат сгрешени и не се чуват ясно.
• Ударената сричка се отличава по произношение от неударените.
• Думите, съставени от само няколко букви като не, да, я, ни и т.н. нямат ударение.

В писмената реч не поставяме ударения. Виждали ли сте скоро някои да пише на ръка и да поставя ударенията? Не, разбира се. Значението на думите, които са с еднаква звукова форма, но в различно значение спрямо мястото на ударението в тези случаи се определя от контекста. Макар да е напълно възможно контекстът да не може да даде яснота, като в примера, който следва, и да се чудим убедили ли са човекът или той е сигурен, че всичко е наред.

Машинистът беше увèрен, че машината работи. – Машинистът беше сигурен, че машината работи.

или

Машинистът беше уверèн, че машината работи. – Машинистът беше убеден, че машината работи.

Малка чертичка, но голяма разлика, нали?