Знаете ли кой е Мунчо от „Под Игото“ и наблюдаваме ли лудостта като средство за спасение и днес?

"Под игото" - съвременен превод

„Под игото“ – безценният Вазов роман

„Под игото“ е роман – първият от този жанр в литературата ни. През 1894 година е издаден като книга в своята цялост за първи път, като интересен факт е, че е отпечатан на два езика – български и английски. Издателството, отпечатало романа на български език, е „Т. Ф. Чипев“.  С Мунчо и романът „Под игото“ обаче читателите са се срещнали още по-рано, макар и не в неговата цялост. 1889 е годината на публикуването на първата част на романа, а мястото е „Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина". Пак там година по-късно са публикувани от другите 2 части на романа. „Под игото“ е известен е с това, че е най-четената и най-превежданата българска книга. Романът е преиздаван многократно през годините.

Вазов създава безсмъртните си герои и безсмъртния роман, чиято актуалност и интерес не угасват и днес, не в България, а в Одеса по време на своето изгнание там. Три части, огромен обем, ценна информация и множество сюжети, герои и моменти, които събуждат размисъл, отговарят на стотици въпроси и раждат още толкова.

Как чорбаджи Марко от “Под игото” възпитава децата си

Кой  е Мунчо?

Мунчо е глухоням герой с психически проблеми, живеещ в манастир. Някои тълкувания свързват психическите проблеми на Мунчо с нежеланието на героя да приеме робството и неговите зверства, нещо като спасение, свобода чрез малоумие. Мунчо е изключително възхитен от Иван Краличът и силно привързан към него, след като става свидетел как Краличът убива двама турци. Мунчо е този, който в романа спасява живота на Кралича, а в края на книгата се противопоставя единствен той срещу убийството на Бойчо, поради което е обесен. Сложен герой, който ражда повече въпроси, отколкото отговори дава, личност, над която да се замислим. Дали лудостта е свобода, или жаждата за свобода чрез саможертва е лудост… Дали е спасение, или наказание? Луди ли са били онези, които с голи гърди са тръгнали да бранят свободата? „Лудите, лудите, те да са живи.“ – е казал Вазов и този цитат и до днес поражда редица въпроси и оставя място за размисъл.

Кои герои помните от романа? А кой е любимият ви? Разтворете тази велика книга, за да се потопите в българщина.