Глобалната политика в момента не е особено благоприятна за сътрудничество, но кои страни биха могли да се изхранват самостоятелно, ако цялата международна търговия с храни спре? Само една, според ново проучване. Изследователи от университета в Гьотинген, Германия, и Единбургския университет анализират данни за производството на храни от 186 държави. Констатациите разкриват, че Гвиана е единствената държава, която може да бъде напълно самодостатъчна по отношение на всичките седем основни групи храни, върху които е съсредоточено проучването.
Китай и Виетнам са на второ място, като произвеждат достатъчно храна, за да задоволят нуждите на населението си в шест от седемте категории.
Само една от всеки седем държави достига квотата в пет или повече групи храни, докато повече от една трета са самодостатъчни в две или по-малко групи. Шест държави - Афганистан, Обединените арабски емирства, Ирак, Макао, Катар и Йемен - не са в състояние да постигнат самодостатъчност в нито една група храни.
Още: Как се промениха цените на храните и еврото ли е причината?
Снимка: iStock
Дори и да се отдалечат малко, икономическите съюзи, съставени от няколко държави, показват подобни модели. Съветът за сътрудничество в Персийския залив в Близкия изток например постига самодостатъчност само по отношение на месото, докато съюзите в Западна Африка и Карибите постигат само две групи. Нито един икономически съюз не произвежда достатъчно зеленчуци, за да изхрани цялото си население.
Всички разчитат на международната търговия
За да запълнят пропуските и да посрещнат хранителните нужди на населението си, повечето държави разчитат на търговията. Много от тях обаче все още зависят от един-единствен търговски партньор за повече от половината от вноса си, което ги прави особено уязвими към пазарни сътресения. Поддържането на разнообразни търговски мрежи между страните и регионите е от решаващо значение за бъдещите доставки на храни, казва екипът. Ответните вероятно не помагат.
"Международната търговия и сътрудничество в областта на храните е от съществено значение за здравословното и устойчиво хранене. Силната зависимост от вноса от отделни държави обаче може да доведе до уязвимост на нациите", казва Йонас Стел, икономист по въпросите на развитието в Университета в Гьотинген. "Изграждането на устойчиви вериги за доставка на храни е наложително за гарантиране на общественото здраве."
Изследването е публикувано в списание "Nature Food".
Още: Гърция с кампания за популяризиране на собствени продукти по света
