Когато Обединените арабски емирства обявиха намерението си да напуснат ОПЕК, заплашвайки жизнеспособността на световния картел, петролните пазари свиха рамене безразлично, пише Financial Times.
Цената на суровия петрол сорт Брент продължи да поскъпва за седми пореден ден, като търговците се фокусираха повече върху събитията в Иран, отколкото върху последиците от напускането на третия по големина производител и един от най-влиятелните му членове на 66-годишния картел.
Слабата реакция на петролния пазар, която оказа незначително влияние върху цените, е следствие от изключителното значение на глобалния недостиг, причинен от затварянето на Ормузкия проток. Но това е и знак, че ОПЕК губи значението си за световните петролни пазари. Още: Русия след трусовете в ОПЕК: Трябва ни 3-годишен резерв, за да оцелеем
„Това е началото на края за ОПЕК“, каза анализаторът на енергийния пазар Саул Кавонич от MST Financial. „Саудитска Арабия ще се затрудни да запази останалата част от ОПЕК. Може да видим как други страни си тръгват, включително Венецуела.“
Основана през 1960 г. от държави, бунтуващи се срещу контрола на чуждестранни петролни компании върху техните ресурси, ОПЕК се превърна в мощна сила през 1973 г., когато арабските ѝ членове наложиха ембарго на държави, подкрепящи Израел, включително САЩ. Ефектът беше опустошителен.
Влиянието на картела отслабна през последните десетилетия, тъй като страните, които не са членки, особено САЩ, увеличиха производството на петрол. Миналата година ОПЕК произведе около една четвърт от световния петрол (производството на ОАЕ не е включено).
Разширяването на членството в картела преди 10 години, в рамките на така наречения алианс ОПЕК+, донякъде увеличи влиянието му. Непоследователността в прилагането на производствените квоти и ограничената способност на групата да увеличава или намалява предлагането на пазара обаче отслабват значението на нейните решения. Още: Разпад на ОПЕК и срив на петрола? Експертите раздвоени какво ни чака след напускането на ОАЕ
„Войната с Иран показа, че САЩ могат да имат същото, ако не и по-голямо, влияние върху световните петролни потоци, отколкото ОПЕК“, каза Кавонич.
Контролът на Иран над Ормузкия проток – тесен воден път, през който обикновено преминава 20% от световния петрол – е пореден удар върху способността на ОПЕК да контролира пазара. Повече от половината петрол на картела идва от Саудитска Арабия, Ирак и Кувейт. Техеран обаче демонстрира способността си да спира повечето от тези потоци почти мигновено.
„Това напълно отслабва влиянието на ОПЕК на пазара и дава възможност на Иран да контролира по-голямата част от износа на картела“, каза Джоел Ханкок, старши анализатор на суровини в Natixis. „ОПЕК, при тази ситуация, губи значителна част от пазарната си мощ и на практика се превръща в инструмент на иранската външна политика.“
Въпреки че излизането на ОАЕ от ОПЕК е почти невъзможно да повлияе на цените на петрола в краткосрочен план, то вероятно ще се отрази на цените в дългосрочен план, тъй като ОАЕ ще могат да произвеждат повече петрол, според анализатори на UBS. Още: ОАЕ неочаквано напусна петролния картел ОПЕК
Хора, близки до правителството на Саудитска Арабия, се опитаха да омаловажат значението на решението на Абу Даби. „Изтеглянето на ОАЕ няма да окаже голямо влияние върху световните петролни пазари, тъй като емирствата надхвърлиха и продължават да надвишават производствените си квоти“, написа в социалните мрежи Мохамад ал-Сабан, бивш висш саудитски съветник по петролния въпрос. „Те винаги са били „палавото момче“.“
Отношенията между ОАЕ и фактическия лидер на ОПЕК Саудитска Арабия се влошиха през последните години. Двете страни представляваха единен фронт в критични моменти от историята на алианса, водени от споделен интерес към стабилни петролни пазари и поддържане на сплотеност между държавите от Персийския залив.
След като Абу Даби обаче си постави за цел преди около 10 години да увеличи производството на петрол от 3 на 5 милиона барела на ден, двете страни бяха на път към сблъсък. Тъй като ОАЕ натрупваха нов капацитет за увеличаване на производството, те изискваха все по-големи квоти от ОПЕК.
Саудитска Арабия първоначално се съпротивляваше, опасявайки се от нарастващото значение на съседката си като производител на петрол и отслабването на основния ѝ инструмент за влияние върху цените му. Но през 2021 г. Абу Даби, заплашвайки да напусне картела, успя да си осигури по-голям дял от общото производство на ОПЕК. Оттогава ОАЕ многократно са обвинявани в превишаване на договорените лимити за производство. Още: След повишение с 13 на сто: Цената на петрола ограничи ръста си
Оттеглянето на ОАЕ ще улесни процеса на вземане на решения на ОПЕК, тъй като Саудитска Арабия ще може да консолидира властта си. Това обаче ще принуди политическото ръководство на кралството да обмисли дали може да поеме пълната тежест от прилагането на решенията на ОПЕК за намаляване на производството.
„Заедно със Саудитска Арабия, ОАЕ са от малкото страни членки със значителен свободен капацитет – механизмът, чрез който ОПЕК влияе на пазара и реагира на недостига на доставки“, каза Хорхе Леон, ръководител на геополитическия анализ в Rystad Energy и бивш служител на ОПЕК.
„По този начин оттеглянето на ОАЕ подкопава един от ключовите стълбове, който е помагал на ОПЕК да управлява пазара“, каза той.
ОАЕ не са първата страна, която напуска ОПЕК от създаването на картела. През последните години Индонезия, Катар, Еквадор и Ангола също се отказаха от членството си. Още: Цената на петрола остава зависима от ситуацията около Иран
Раад Алкадири, дългогодишен наблюдател на ОПЕК и старши сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания, заяви, че най-„удивителното“ нещо в решението на ОАЕ е моментът на оттеглянето им.
„Тук има много по-силна прилика между политическите мотиви, отколкото между пазарните“, каза той. „Това говори за геополитическите разломи в Близкия изток, а не само за краткосрочни и средносрочни пазарни проблеми.“
Отношенията между ОАЕ и Саудитска Арабия вече бяха в криза поради връзките с враждуващи фракции в Йемен и нарастващата конкуренция между тях като центрове на регионална бизнес активност. Иранската война изостри това напрежение.
Оттеглянето на ОАЕ е малко вероятно да бъде фатално за ОПЕК, освен ако не предизвика верижна реакция от други страни, които се оттеглят от членството. Още: Рекордно ниско ниво: Русия ударно намалява сондирането, защото няма пари
„Некрологът на ОПЕК е писан многократно, но организацията винаги се е адаптирала“, каза Алкадири. Той обаче отбеляза, че ако Венецуела, Ирак или Иран решат да напуснат, това значително ще отслаби картела. „Тези страни сега имат по-голямо влияние в процеса на вземане на решения на ОПЕК, отколкото преди.“
Въпреки това, разширеният алианс ОПЕК+ все още представлява около 40% от световното производство на петрол. Запазването на единството на тази огромна група ще бъде ключово за бъдещето на ОПЕК, счита Алкадири. „Ако саудитското ръководство запази този отслабен алианс и предотврати разпадането му, последиците от напускането на ОАЕ могат да бъдат овладени.“
Някои анализатори считат, че ОАЕ ще съжаляват за решението си. „Няма да се изненадам, ако ОАЕ преразгледат решението си в бъдеще“, каза Боб Макнали, основател на фирмата за енергиен анализ Rapidan. Той обясни, че без внимателно управление на пазара цените на петрола могат да станат силно волатилни, особено ако се развие свръхпредлагане.
„Следващия път, когато имаме свръхпроизводство, големите страни производителки на петрол ще трябва да си сътрудничат“, каза той. „Не е ясно кога отново ще имаме такова свръхпредлагане. Това може да се случи скоро, ако се сблъскаме с голяма рецесия като през 2008 г., или може да се случи след много години.“ Още: Цената на петрола е в плен на геополитическите рискове
Автори: Верити Ретклиф и Малком Мур за Financial Times
Превод: Ганчо Каменарски
