Европа търси баланса между приходи и разум. На заседанието на Съвета по икономически и финансови въпроси (ЕCOFIN) преди дни, Европейската комисия защити предложението си за нова акцизна Директива с рязко повишаване на минималните ставки на тютюна, разширяване на обхвата към електронни цигари, нагреваем тютюн и други никотинови продукти и вкарване на суровия тютюн в акцизното законодателство. Комисарят Вопке Хукстра настоя, че реформата е необходима и не търпи отлагане. Държавите членки се съгласиха по принцип, обаче не прозвучаха никак убедени за конкретните предложения: вместо очакваната стройна подкрепа, в залата се чуха повечето финансови министри да изразяват резерви, въпроси и открити възражения.
Реформата, представена като стъпка към „Европа без тютюн до 2040 г.“, има двойна цел – здравна и бюджетна. Според Европейската комисия повишаването на минималните акцизи ще направи тютюневите изделия по-недостъпни и ще намали пушенето, което все още обхваща близо една четвърт от населението на ЕС. В действителност обаче инициативата идва в момент, когато Брюксел търси и нови източници на приходи за дългосрочния бюджет на Съюза (2028–2034 г.), оценяван на близо 2 трилиона евро.
Двойното предложение още през юли разклати доверието между Брюксел и част от държавите членки. Едното е ревизия на действащата Директива за тютюневите акцизи, другото – нов инструмент за събиране на повече средства от държавите-членки в общата европейска хазна. На пръв поглед – модернизация на остарял механизъм. На практика – отваряне на нова кутия на пандора - с противоречия и противопоставяне между страните.
Страните са съгласни с реформата на акцизите, но повечето столици поставят въпроса „на каква цена?”.
Новите предложения предвиждат увеличение на цените на цигарите от 2028 г. между 5% и 80% в различните държави – средно с 1,20 евро на кутия, а за България поскъпване от близо 2,80 евро за най-евтините цигари. Едновременно с това се въвеждат и нови минимални ставки за електронните цигари, нагреваемия тютюн, никотинови паучове и тютюна за наргиле. Комисията обяснява това като „здравословна инвестиция” в името на Плана за борба с рака. Но зад здравния аргумент стои и сметката: Брюксел иска да прибави нов „собствен ресурс” – 15% от събрания акциз върху всички тютюневи и нетютюневи изделия всяка година да отива директно в бюджета на ЕС. Очакваните постъпления са изчислени на 15 милиарда евро годишно, без да е предвидено нарастване на контрабандата и без все още да е ясно къде точно ще отидат тези средства – за покриване на дълга по NextGenerationEU или за други европейски програми.
Тъкмо тук линиите на дебата се кръстосват: дали тази промяна ще намали пушенето, или просто ще увеличи нелегалните продукти и сивия сектор?
Докато Комисията говори за здраве, все повече столици говорят за икономика. В Люксембург, където се проведе първото обсъждане на предложенията, повече от единадесет държави изразиха резерви или открито несъгласие.
Италия предупреди, че прекомерните акцизи ще увеличат контрабандата и апелира за повече разум при облагането на всички нови бездимни продукти с по-малко вреди за здравето. Португалия определи мярката като „икономическа грешка” и предупреди, че загубите за националния бюджет ще надхвърлят 1,5 млрд. евро. Също така Хърватия, Гърция, Люксембург, Малта, Чехия, Словакия и Унгария оспорват общото увеличение на минималните акцизни прагове, което се смята за прекалено високо.
Швеция и Финландия атакуваха философията на „еднакви прагове за различни продукти“, настоявайки облагането да следва научната оценка на риска; Стокхолм дори предупреди, че свръхоблагането на никотиновите паучове може да подкопае собствената му успешна стратегия за намаляване на пушенето. „Облагането трябва да следва степента на риск, а не вида продукт“, заяви шведският финансов министър Елизабет Свантисон.
Съпротиви дойдоха и от Хърватия, Гърция, Чехия, Словакия, Унгария, Малта и Люксембург, които отхвърлят идеята за автоматична частична индексация според покупателната способност или инфлационна индексация. В тази група попадат и България и Румъния. За страни с по-ниски доходи новите прагове могат да означават не просто по-малко пушачи, а повече нелегални продажби.
Страната ни изрази премерена, но ясна позиция по време на заседанието на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси.
България приветства предложението за модернизиране на акцизната рамка чрез включване на новите продукти в обхвата на Директивата. Финансовият министър Теменужка Петкова изрази притеснения относно предложените екстремни минимални акцизни ставки на традиционните тютюневи изделия, включването на суровия тютюн в Системата за движение и контрол на акцизните стоки и инфлационното индексиране на ставките на всеки три години. Финансовият министър подчерта, че България е външна граница на ЕС, поради което рискът от увеличаване на ръста на нелегалната търговия с тютюневи изделия при увеличаване на нивата на облагане с акциз е висок, се посочва в съобщение на финансовото министерство.
По отношение на идеята за нови собствени ресурси в бюджета на ЕС, България остава отворена за диалог, но настоява всяка промяна да се ръководи от принципите на справедливост, прозрачност и пропорционалност, за да не се допуска непропорционално висока финансова тежест върху по-слабо развитите икономики.
На другия полюс Нидерландия, Испания,Франция и Дания подкрепят предложенията на Комисията, а Германия и Полша засега не влизат в открит конфликт.
Пазарни рискове и растяща контрабанда
Показателно е, че всяка година в Европа се консумират над 50 милиарда незаконни цигари – брой, който расте. Контрабандата и фалшифицираните марки са се увеличили с почти 11% спрямо предходната година, според доклад на KPMG за 2024 г. – тенденция, която съвпада с повишаването на акцизите в редица западни страни. Франция е водещ пример: при едни от най-високите цени в ЕС над 37% от консумираните цигари там са от черния пазар.
На този фон България се откроява като положителен пример. Благодарение на последователна акцизна политика нелегалният дял у нас е едва около 2-3%, най-нисък в ЕС. Балансът между умерено облагане и строг контрол работи. Но рязко и централизирано покачване на акцизните нива може да разруши този модел, като направи цените у нас непропорционално високи и отвори вратата за контрабанда от съседни държави.
Шоково общоевропейско вдигане на праговете рискува да разклати именно това крехко равновесие. Да се откажем от промяна в този ѝ вид не е позиция „против здравето“, но рационален избор е в полза на по-умно облагане: плавни стъпки, диференциация според риска и безкомпромисен контрол срещу нелегалната търговия.
Икономика срещу идеология
Критиците на реформата припомнят, че тютюневият сектор в Европа осигурява над два милиона работни места и заплати на стойност повече от 60 милиарда евро. Общите данъчни приходи от тютюна представляват близо половината от годишния бюджет за отбрана на ЕС. Прекомерното облагане може да подкопае именно тази стабилна приходна база, без да донесе значителни здравни ползи.
Днешният спор не е дали да се пази общественото здраве - по това има консенсус. Спорът е как. Една директива, която едновременно преследва здравни цели и финансира общия бюджет, трябва да бъде двойно по-добре обоснована.
Първото заседание в Люксембург показа, че единодушие няма. И вероятно е добре, че няма. Защото преди да се търсят още данъци, Европа трябва да се увери, че не рискува да изгори приходи, иновации и доверие в името на фискален експеримент.
Да се натисне пауза и да се прецизира подходът е зрелият избор за ЕС - и позитивната новина е, че все повече столици го разбират.
