Българската стопанска камара изразява принципна подкрепа за законопроекта за промени в Кодекса на труда, който регламентира нов механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ). Това става ясно от становище на БСК.
В качеството си на представителна организация на работодателите, БСК изразява принципна подкрепа по предложения законопроект, регламентиращ нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната при съобразяване на социални и икономически критерии.
"С предложения законопроект на практика се финализира процесът на преговори и консултации между социалните партньори и държавата по транспониране на чл. 5 на Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз, като се отчитат и изискванията на Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минимална работна заплата (ратифицирана от Република България със закон, приет от Народното събрание на 24 януари 2018 г. Предложеният нов текст на чл. 244 на Кодекса на труда за създаване на механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната е плод на степента на съгласие, която бе възможно да бъде постигната между социалните партньори и държавата, в лицето а изпълнителната власт", смятат от БСК.
"Дългогодишно отстояваната принципната позиция на БСК е, че минималната работна заплата следва да се определя на базата на механизъм, който да взема предвид както социални критерии и потребностите на работещите, така и икономически фактори, като се отчитат различията между отделните икономически дейности и региони, динамиката на производителността на труда, финансовото състояние и икономическите възможности на предприятията, както и общата икономическа среда", гласи още становището.
Позицията "ЗА"
По отношение на предложената ал. 2 на чл. 244, регламентираща критериите за определяне на МРЗ, БСК оценява положително разширяването на набора от показатели, които следва да бъдат вземани предвид покупателната способност, общото равнище и динамиката на работните заплати и дългосрочните равнища на производителността на труда.
"Особено важно е изричното включване на производителността на труда сред критериите, тъй като устойчивият ръст на трудовите възнаграждения в дългосрочен план следва да бъде съобразен с реалната икономическа способност на предприятията да генерират добавена стойност. Оценяваме положително и предложението размерът на МРЗ за следващата календарна година да бъде определян до 15 август на текущата година. Подобен срок е по-подходящ от практиката решенията да се приемат непосредствено преди началото на съответната година, тъй като по-ранното определяне на размера създава необходимата предвидимост при планирането на разходите за труд, ценообразуването, участието в обществени поръчки и инвестиционните решения на предприятията", смятат от камарата.
По отношение на оценката на адекватността на МРЗ, БСК подкрепя въвеждането на периодична оценка, която да позволява да се проследява доколко минималното трудово възнаграждение изпълнява своята социална и икономическа функция.
По отношение на показателя „издръжка на живот“ е необходимо да бъде осигурена единна, прозрачна и общоприета методология, основана на официални статистически данни, като от съществено значение е този показател да бъде обективен, измерим и съпоставим във времето, смятат от БСК.
Камарата подкрепя и необходимостта от оценка на адекватността на МРЗ чрез подзаконов нормативен акт. Следва още на законово ниво да бъде гарантирано, че консултациите със социалните партньори са реални, навременни и съдържателни, а не формални, пише в позицията.
БСК принципно подкрепя и възможността за договаряне на по-високи минимални размери на трудовите възнаграждения на отраслово и браншово равнище чрез колективни трудови договори. "Подобен подход съответства на принципите на колективното трудово договаряне и позволява по-пълно да бъдат отчетени специфичните икономически условия, производителността и възможностите за заплащане в отделните отрасли и браншове", гласи становището.
БСК оценява положително и предложението за въвеждане на нормативно задължение за определяне и публикуване на официални данни за издръжката на живот.
