Геополитическата обстановка и несигурността около доставките на горива, както и натрупаните през последните години бюджетни дефицити. Това според финансовия журналист Стефан Антонов са основните фактори, които влияят върху динамиката на цените. "Имаме коктейл от фактори, които движат инфлацията. Това са конфликтът в Близкия изток между САЩ и Иран, несигурността в горивните доставки, политиката на бюджетни дефицити в последните 4-5 години и еврото - натискът и надуването на цените, което започна още през юли на миналата година", заяви той.
ОЩЕ: Трентът на скъпите храни е овладян, цените бележат спад: Управляващите се похвалиха
Главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов също открои цената на петрола като един от основните фактори през последната година. По думите му обаче сериозно влияние оказват и вътрешни процеси в българската икономика. "Последната година цената на петрола е един от водещите фактори. Вътрешните са политиката на големи бюджетни дефицити и кредитирането на банките, където имаме 20 процента ръст на кредити към домакинства", посочи той.
По думите му увеличаването на разходите и парите, които влизат в домакинствата, водят до по-високо потребление, а оттам и до натиск върху цените.
Богданов отбеляза, че при храните поскъпването е сравнително ограничено, но при услугите динамиката е по-съществена. "Храните спрямо август миналата година са поскъпнали с 1%. Голямото поскъпване освен при горивата е при услугите - от лекарски прегледи до ресторанти и хотели. Това е резултат от увеличено потребление", заяви той.
Двамата коментираха и ролята на въвеждането на еврото за движението на цените. Според Лъчезар Богданов смяната от лев към единната европейска валута е съвпаднало с вече съществуващи инфлационни процеси. "Еврото съвпадна със ситуацията. То частично се използва чисто психологически, но истинското разпалване на този „пожар“ идва от политиката на големи бюджетни дефицити", посочи Богданов.
ОЩЕ: "Трябва да свалят цените номинално надолу": Пеканов поряза хотелиерите и ресторантьорите за ДДС
Журналистът Антонов от своя страна обърна внимание на дългосрочните последици от провежданата фискална политика. По думите му по-съществено значение има стимулирането на предлагането, вместо единствено да се търсят начини за ограничаване на цените. "Правителството направи няколко грешки - кошницата с грижа и справедливата цена, която трябваше да е вътрешен инструмент. Реформата в образованието пък е нещо ключово. Ако искаме да се вдигнат доходите, трябва да се подготвят по-подготвени кадри", каза Антонов.
Според Лъчезар Богданов на хоризонта има две краткосрочни възможности за ограничаване на инфлационния натиск - едното е промяна в поведението на търговските банки и охлаждане на кредитирането, което може да стане или чрез осъзнаване на банките, или чрез директен контрол от централната банка. Другото решение е новата бюджетна рамка, която чакаме след изборите.
Стефан Антонов коментира и т.нар. „кошница с грижа“, като според него подобна мярка би имала по-голям ефект, ако е била въведена по-рано.
