Непредвидена последица от „План Б“ на президента Доналд Тръмп за победа над Иран – а именно икономическото задушаване на страната – е, че колкото по-успешна става тази политика, толкова по-голям риск са готови да поемат управляващите Ислямската република, за да ѝ се противопоставят. От тази гледна точка американската блокада и санкциите дават резултат, но същевременно повишават залозите отвъд границата, която САЩ са готови да платят.
Това повдига въпроса колко дълго ще продължи и колко разрушително ще бъде противопоставянето с Иран, след като американският президент заяви, че очаква то да продължи до междинните избори през ноември. Тръмп вярва, че след този момент конфликтът бързо ще приключи, тъй като иранците вече няма да разполагат с изборите като лост за влияние – което предполага, че тогава биха били готови за сделка. Това е твърде оптимистична прогноза.
Дълга война?
Според публикация в Wal Street Journal от 9 септември, някои от най-висшите съветници на Тръмп (същите, които през февруари го съветваха да не започва война) са го предупредили, че конфликтът може да продължи и след края на президентския му мандат. Вероятно са прави, а се надявам да са направили и крачка напред, предупреждавайки го, че е твърде вероятно конфликтът да се разрасне. Неговата „малка война“, целяща смяна на режима в Иран, бързо се превръща в конфликт, който ще определи бъдещето на Близкия изток като цяло и ролята на САЩ в него.
Всъщност всички само гадаят за много от факторите, които ще решат изхода на този въпрос. Не знаем например с колко ракети или пускови установки все още разполагат иранците, нито какъв е капацитетът им за производство на нови или колко биха могли да си набавят от други места. Не можем да бъдем сигурни какво ще се случи на енергийните пазари, какъв политически натиск ще бъде оказан върху Тръмп или какви вътрешни вълнения могат да избухнат в Иран.
Въпреки това е ясно, че Революционната гвардия е способна да ескалира конфликта по начини, които досега е избягвала, съзнавайки способността на американците да нанесат опустошение, способно да унищожи иранската цивилизация – заплаха, за която самият Тръмп е говорил. Това е сценарий, който дори гвардията би се опитала да избегне, докато е възможно – но моментът за това може би вече е настъпил.
Една такава провокация би била унищожаването на американски военен кораб – унижение за Тръмп, което би могло да доведе до смъртта или раняването на стотици американски военнослужещи и неизбежно би предизвикало суров ответен удар. Иран най-накрая пое този риск, като изстреля балистични ракети по няколко американски военни кораба след 4 септември. Въпреки че нито един от тях не беше уцелен, САЩ отвърнаха с удари по пет ирански петролни танкера. Още: Цената на петрола се качва още, хутите и Иран нанасят мощни удари (ВИДЕО)
Хутите
Другата „пушка на стената“ (в театрален смисъл), която тегнеше над конфликта, бе възможността Техеран да накара съюзниците си хути в Йемен да блокират пролива Баб ел-Мандеб. Този воден път контролира трафика към и от Червено море – маршрут, по който Саудитска Арабия пренасочва около 5 милиона барела суров петрол дневно; петрол, който обикновено би напуснал Персийския залив през Ормузкия пролив. Прекъсването на този алтернативен маршрут би засилило ефекта от иранската блокада в Ормуз и би могло да окаже значително въздействие върху световната търговия и инфлацията.
Хутите – за които се твърди, че получават насоки от Революционната гвардия и обещания за пари и оръжие от Иран – вече взеха това оръжие от стената. Миналата седмица те изстреляха множество ракети към Саудитска Арабия, ранявайки над 70 души, докато сухопътните сили на групировката превзеха пристанищния град Моха и, според съобщенията, няколко близки острова. Това може да се окаже огромна победа както за хутите, така и за Техеран, тъй като създава възможност за разполагане на ракетни установки и бързоходни катери на хутите на по-малко от 50 мили от тесния участък, образуващ пролива Баб ел-Мандеб.
Тези териториални придобивки, ако бъдат затвърдени, биха могли да осигурят на хутите такъв вид постоянен контрол над пролива, какъвто иранците сега имат над Ормузкия пролив. Заедно те биха поставили две сили – шиитски, ислямистки и антизападни – в позиция да контролират основните потоци от петрол, втечнен природен газ и торове от Залива. Още: Удар с дрон или мина: Петролен танкер се взриви в Ормузкия проток (ВИДЕО)
Според Axios фактическият лидер на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман се е обадил на Тръмп два пъти миналата седмица с молба да нареди американски въздушни удари по позиции на хутите. Отговорът е бил отрицателен – Тръмп напълно разбираемо не желае да отваря втори фронт във войната. Но за това вече е твърде късно.
Контролът на хутите над Баб ел-Мандеб би обединил двата фронта в един, а превземането на Моха направи тази възможност съвсем реална. През уикенда дронове, изстреляни от Ирак – вероятно от подкрепяна от Иран милиция – поразиха тръбопровода „Изток-Запад“, който транспортира саудитски петрол до Червено море, което наложи спирането на работата му и предизвика нов скок в цените на суровия петрол.
Възможно е Тръмп да не осъзнава какъв поврат може да се окаже това. Саудитска Арабия ще бъде изправена пред избор: или да се бори с хутите – което би изисквало намесата на САЩ или друга военна сила – или да сключи сделка с тях. Вторият вариант вероятно би наложил и разведряване на отношенията с Иран, както и значителни промени в баланса на силите в района на Персийския залив и на Арабския полуостров.
Ядрената програма
Ядрената програма на Иран остава важна част от тази по-мащабна борба, дори и да е останала на заден план заради по-неотложните въпроси около Ормузкия проток. И тук също има потенциал за ескалация. Анализ на сателитни изображения към 9 септември от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) – базиран във Вашингтон мозъчен тръст – установи, че през тази година се наблюдава „ясно изразен подем“ в строителните дейности около планината Пикакс. Още: Стратегическите петролни резерви на САЩ се сринаха до нивата отпреди 44 години
Това е ядреният обект, който Иран изгражда в близост до завода си за обогатяване на уран в Натанз, като активността на мястото е по-голяма от всякога в миналото. (В същия ден органът на ООН за ядрен надзор гласува да отнесе въпроса за Иран към Съвета за сигурност на ООН поради неизпълнение на договорните задължения – стъпка, предприета за първи път от 20 години насам).
Нищо от гореизложеното не сочи към краткотрайна война или готовност от страна на Иран да направи компромис. Напротив, миналата седмица говорителят на Революционната гвардия, бригаден генерал Хосейн Мохеби, потвърди максималистичните искания на Иран за мир и заяви, че страната ще разшири зоната си за атаки срещу „неразрешеното“ корабоплаване в Ормузкия проток.
Тези събития бяха немислими преди САЩ и Израел да започнат война срещу Иран с цел смяна на режима. Но, както отбеляза миналата седмица по време на онлайн брифинг Грегъри Джонсън – извънщатен сътрудник в Института за арабските държави от Персийския залив (AGSIW) – примерът на Иран в Ормузкия проток е дал на хутите нова насока в усилията им да си осигурят приходи и лостове за влияние. Иранският режим също е поел по нов път, усещайки възможността да постигне основната си стратегическа цел: да принуди САЩ да прекратят господството и военното си присъствие в Близкия изток. Още: Цената на петрола скочи още заради тръбопровода на Саудитска Арабия, заобикалящ Ормуз
Тръмп е прав да иска да избегне поредната „безкрайна война“ – този път в Йемен – но след като вече е започнал такава с Иран, той може би все още не осъзнава колко значим може да се окаже отказът му да помогне на Саудитска Арабия.
Източник: Bloomberg
