Български учени показаха на еврокомисар Мария Габриел първия водороден тролей

Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски и учените от Института по електрохимия и енергийни системи (ИЕЕС-БАН) ги запознаха на място с развитието на първия в България демонстрационен проект за внедряване на водорода в транспорта.

Според плановете на разработчиците, само след няколко месеца водородният тролей ще може да бъде демонстриран, а до година и половина - да бъде ползван като превозно средство в София.

Вородордният тролей ще е всъщност преработен стар "Икарус", който освен нова задвижваща система, ще има нови възможности, дори нова визия и нови аксесоари.

Българските учени разработват удължител на пробег, който ще осигури 100 км. автономно електрозадвижване на тролея извън електрическата мрежа. Разработката е българска и е част от изпълнението на Националната научна програма „Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита - ЕПЛЮС”, осъществявана под ръководството на БАН и финансирана от Министерството на образованието и науката.

"Това е чисто българска разработка. Никъде и никога не е правен ретрофит на тролей", каза пред Actualno.com проф. Дария Владикова от Института по електрохимия и енергийни системи към БАН, която е и председател на Българската асоциация по водород, горивни клетки и съхранение на енергия.

Румъния плаща близо 1 млрд. евро за 12 водородни влака

Румънското министерство на транспорта одобри техническите и икономическите спецификации на договор, по силата на който правителството щ...

Прочети повече

Подходът е уникален - един стар тролей на Софийска община го превръщаме в модерен тролей, който работи на водород и може да работи извън мрежата. Може при свалена лира да бъде каран като електрическо превозно средство, защото превозните средства на водород с горивна клетка са също така електрически транспортни средства, както тези на батерии, поясни проф. Владикова.

Тя изтъкна, че по този начин се удължава екосистемата с тези за момента 100 км. на ден, които българските разработчици искат да осигурят чрез водородна задвижваща система на този тролей.  "Това е перспектива защото в България има много тролеи, които могат да бъдат изхвърлени, но са достатъчно добри за да бъдат обновени - необновени да работят като тролеи, а обновени да работят като водородни транспортни средства", посочи професорът. 

По-далечните планове на българския екип са да бъде създадено малко предприятие, което ще преработва тролеи. "В България има 10 града с тролеи, т.е. имаме възможност в 10 града да въведем водороден транспорт, също така перспективата е да минем на локомотиви, кораби и по този начин смятаме, че ще бъдем уникални и че ще събудим интереса на европейски производители", каза проф. Владикова. 

В отговор на Actualno.com откъде ще идва водородът, проф. Владикова обясни, че се предвижда в депото да бъде направена зарядна станция като водородът бъде произвеждан локално със слънчеви панели, разположени на територията на депото. 

Япония тества влак, задвижван с водород (ВИДЕО)

Най-голямата японска железопътна компания „JR East” представи влакът „Hibari”, задвижван с водород. Той беше по...

Прочети повече

Тя сподели още, че желанието на разработчиците е този тролей да дава нова култура и посочи, че вътре ще има и кошче за боклук, и други аксесоари на ново общество, свързано с по-високите технологии.

За инвестицията проф. Владикова съобщи, че в момента възлиза на около 1 млн. лева и отбеляза, че когато се прави първи демонстрационен обект нещата са винаги по-скъпи. "Имаме калкулация, че инвестицията ще бъде два пъти по-евтина от инвестицията да купите едно стандартно ново превозно средство", посочи тя и добави, че във всеки случай с мащабно производство, цената намалява много.

"Този проект и в Брюксел се дава за пример за това как на местно ниво, комбинирайки неща, които препращат към време, което мислим за отминало, може да бъдат използвани за бъдещето - с иновации и технологии, ориентирани към бъдещето и с много голяма полза за хората и за позиционирането на България на картата на Европа по тази тема", коментира еврокомисар Мария Габриел.

Тя увери българските разработчици, че усилията им наистина се ценят и могат да разчитат на подкрепа. "Това което най-много ми харесва в този проект, е че не почива на стари лаври, а иска да се разширява, да стигне и до следващи фази, които мислят и за малки и средни предприятия, и за гражданите, и за позиционирането на София в този сектор, което е много добра и много полезна комбинация", сподели още еврокомисарят по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж.