Идеята за въвеждане на по-висок данък върху второто, третото и всяко следващо жилище отприщи сериозен дебат сред експерти, инвеститори и представители на имотния сектор. Темата беше поставена от премиера Румен Радев по време на среща с местната власт, където той заяви, че данъчните оценки на имотите са "безвъзвратно остарели" и трябва да се помисли за прогресивно облагане според броя на притежаваните жилища.
Според обсъжданата концепция основното жилище ще продължи да се облага по облекчен режим, а за втория, третия и следващите имоти ще се прилага нарастваща данъчна тежест. Засега обаче няма конкретен законопроект, ставки или срокове за въвеждане на подобна мярка.
Николай Господинов, собственик и управител на iBrokers, смята, че подобна промяна не трябва да бъде разглеждана единствено като инструмент за увеличаване на приходите в общинските бюджети. Още: "Когато държавата огладнее, отива при видимите и продуктивните": Данъкът за второ жилище като наказание за спестовните разбуни мрежата
"Държавата трябва да има жилищна политика и жилищните имоти да се ползват по предназначение, а не да затварят ресурс, да създават изкуствено дефицити и оттам да се повишават цените", коментира той.
По думите му България остава единствената страна в Европейския съюз без цялостна жилищна политика, докато в държави като Австрия местните власти активно участват в изграждането на достъпни жилища за населението.
Данъчните оценки изостават от пазара
Експертът посочва, че в повечето европейски държави липсва понятието "данъчна оценка" в българския му вид, а облагането се базира на стойности, които са значително по-близки до реалните пазарни цени на имотите. Още: "Прогресивна България": Вдигаме данъка за второ жилище
В момента собствениците на основно жилище у нас ползват 50% намаление от данък "сгради", докато за второ и всяко следващо жилище се плаща пълният размер на налога. На практика това означава, че вторият имот вече се облага по-тежко от основния.
Големият проблем - липсата на свързани регистри
Една от основните пречки пред евентуалното въвеждане на прогресивен данък е техническата невъзможност държавата да проследи колко жилища притежава даден човек в различни общини.

Самият премиер призна, че данъчните администрации в отделните градове не обменят информация помежду си и че ще бъде необходима мащабна дигитализация на системите. Още: Общинско решение: 20% скок на данъка върху имотите
Според анализа на iBrokers това отваря и друг важен въпрос - как точно ще бъде дефинирано "основното жилище" и по какъв начин ще се доказва то.
Лесно ли ще се заобиколи новият данък?
Николай Господинов е скептичен относно реалния ефект на подобна мярка.
Според него по-високият данък може да донесе допълнителни приходи през първата година, но след това собствениците ще намерят начини да се адаптират.
"Хората с повече имоти ще ги прехвърлят на деца, внуци и правнуци. Това ще се случи веднага и тези имоти пак ще стоят празни", прогнозира той.
По думите му семейство с пълнолетни деца лесно би могло да разпредели собствеността между няколко души, така че всеки формално да разполага само с едно основно жилище.
Риск от по-високи наеми
Сред най-често обсъжданите последствия е възможното отражение върху пазара на наеми.
От iBrokers предупреждават, че при увеличаване на данъчната тежест собствениците на имоти ще бъдат стимулирани да прехвърлят част от разходите върху наемателите чрез по-високи наеми.
Доколко това ще се случи зависи от конкретния пазар и конкуренцията между наемодателите, но рискът е реален, особено в големите градове, където търсенето остава високо.
Ще охлади ли мярката пазара?
Според анализа на iBrokers още самият дебат може временно да охлади инвестиционната активност. Част от купувачите вероятно ще изчакват по-голяма яснота около бъдещите правила, преди да предприемат покупка на втори или трети имот.
В същото време не е изключено някои собственици да решат да продадат част от портфейлите си, ако преценят, че бъдещите данъци ще намалят доходността от инвестициите им.
Господинов обаче предупреждава, че подобно развитие може да има отражение върху цялата икономика. Още: Цените на жилищата растат, вноските по ипотеки - също, българите все повече теглят кредити (ВИДЕО)
"Възможно е по-високите данъци да принудят някои собственици да продават имоти, което ще доведе до повече жилища на пазара и ще натисне цените. От това ще страда цялата икономика, тъй като имотният пазар е свързан с немалка част от приходите в държавния бюджет", коментира той.
Според него държавата трябва да мисли за последиците от подобни решения не само през следващите месеци, а в хоризонт от 10, 15 и дори 20 години.
Засега идеята за прогресивно облагане на жилищата остава на етап обществен дебат. Преди да се стигне до реални законодателни промени обаче държавата ще трябва да реши редица въпроси - от актуализирането на данъчните оценки до изграждането на единна система, която да показва колко имота притежава всеки собственик в страната.