Eкскурзоводите обидени: КЗК обяви лиценза им за ненужен

Браншът е огорчен

„Изключително сме обидени и огорчени да прочетем в решението на КЗК, че доброто име на професията ни се принизява до най-ниско ниво и се обезценяват професионалните умения на българските екскурзоводи. Нещо повече, в публикуваното от КЗК становище за професията на "екскурзовода", се внушава, че е ненужна и се твърди, че тя трябва да е общодостъпна за всеки индивид, ползващ интернет“, пише в становище на Съюза на екскурзоводите.

ОЩЕ: Остър недостиг на екскурзоводи по Черноморието

От браншовия съюз смятат, че регистрационният режим за упражняване на професията "екскурзовод" не трябва да се премахва, защото той гарантира, че на пазара се предлагат само качествени услуги. "Навлизащите в професията нямат същия опит и рутина, притежавани от хората, които години наред упражняват професията", казват от сдружението.

От гилдията се противопоставят и на евентуално премахване на забраната чуждестранни водачи да осъществяват функциите на екскурзовод извън автобуса в България. "Това ще носи допълнително и икономически загуби за общините, за страната ни като цяло и за вече подготвените професионални екскурзоводи, които имаме в България", смятат от съюза.

Професията "екскурзовод"

Решението на КЗК бе публикувано преди седмица, след като по-рано тази година комисията се е самосезирала и е извършила оценка на нормативната уредба, регулираща дейността на екскурзоводите. Според КЗК тази уредба не съответства на правилата на конкуренцията. 

Според Закона за туризма професията "екскурзовод" е регулирана и всеки, който иска да я упражнява, трябва да отговаря на определени изисквания и да бъде вписан в Националния туристически регистър. Достъп до тази професия имат хората с висше образование по „История и археология“, „Религия и теология“, „Социология, антропология и науки за културата“ или „Туризъм“. Алтернатива при друго висше или средно образование, е кандидатът да е с трета или четвърта степен на професионална квалификация по професия „екскурзовод“, както и най-малко 1 година трудов стаж в туризма (хотелиерство, ресторантьорство, туроператорска или туристическа агентска дейност).

ОЩЕ: МТ изплати 1,3 млн. лв. на екскурзоводи и планински водачи

Друго изискване за осъществяване на дейност като екскурзовод е успешно полагане на изпит за придобиване на правоспособност, който се провежда в Министерството на туризма два пъти годишно. За екскурзоводите, които ще предоставят екскурзоводски услуги на език, различен от българския, се изисква представяне на документ, удостоверяващ ниво В2 на владеене на чужд език.

По данни на Министерството на туризма вписаните правоспособни екскурзоводи в Националния туристически регистър след успешно положени изпити за придобиване на правоспособност са 456, а вписаните по право лица са 1195, общо 1651.

КЗК смята, че изискването за образование, практическа подготовка и изпит представляват неоправдани бариери за навлизане на пазара на екскурзоводски услуги. Това ограничава конкуренцията и може да доведе до завишаване на цените. В същото време, тази бариера за навлизане на пазара не е оправдана, тъй като не гарантира качеството на предоставяните услуги. Освен това, самата професия не изисква въвеждането на специални мерки за защита на потребителите, тъй като тези услуги не са определящи за здравето и живота им, смята антимонополната комисия.

Според комисията изпитът за придобиване на правоспособност изисква твърде широки знания, които може да не са необходими за организиране на конкретните туристически обиколки. За екскурзовода е важно да е запознат с туристическите обекти в населените места, в които осъществява дейност, а не с всички туристически обекти в страната и свързаните с тях подробни исторически и други данни. Всеки може да направи подробно проучване на забележителностите на даден град и да подготви екскурзоводска беседа, а от качеството на предлаганите услуги ще зависи дали ще остане на пазара, е мнението на регулатора.

КЗК смята също, че забраната за чуждестранни водачи да осъществяват функциите си извън превозното средство води до ограничение на конкуренцията на територията на страната. Премахването на тази забрана би било от съществена полза за потребителите при избор на туристически услуги и получаването на качествено обслужване.