Временната парламентарна комисия по бюджет и финанси прие на първо четене двата законопроекта на "Прогресивна България" срещу високите цени, въпреки сериозните критики от страна на бизнеса и опозицията, че предложенията отварят врата за административен произвол и могат да доведат до обратен ефект - още по-високи цени и дефицит на стоки.
Става въпрос за промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите, които бяха внесени едва ден по-рано от формацията на премиера Румен Радев. Текстовете бяха подкрепени от ПБ, ГЕРБ, "ДПС-Ново начало" на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски и "Възраждане", докато "Продължаваме промяната" гласува "против", а "Демократична България" се въздържа.
Какво предвиждат промените?
Законопроектите предвиждат сериозно разширяване на държавния контрол върху ценообразуването. В Закона за защита на конкуренцията списъкът с нелоялни търговски практики се увеличава от 13 на 33, а Комисията за защита на конкуренцията получава нови правомощия да следи за т.нар. "прекомерно високи цени" по цялата търговска верига. Още: Депутатите на Радев намекнаха за смени в КЗК и КЗП: Ще удари ли "Прогресивна България" пазара?
Предвижда се и създаването на "регистър на проследимост", който ще обхваща търговията на едро и ще следи движението на стоките по веригата. Според вносителите това няма да създаде допълнителна тежест за бизнеса и ще ограничи навлизането на некачествени стоки на пазара.
Въвежда се и концепцията за "съвместно монополно положение", заимствана от германското законодателство - когато няколко компании, без формално да са свързани, заемат доминираща позиция и влияят върху цените.
Най-сериозни спорове обаче предизвикаха промените в Закона за защита на потребителите. Те забраняват увеличаването на цените на стоки и услуги, освен ако поскъпването не е "икономически обосновано". Търговците ще трябва да доказват пред контролните органи причините за всяко увеличение чрез подробна информация за разходи, доставки, суровини, труд, енергия и други фактори.
Ако не представят необходимите данни в срок, увеличението автоматично ще се счита за необосновано. Предвидени са и сериозни санкции - от 1000 до 10 000 евро за физически лица и до 100 000 евро за фирми, като при повторно нарушение глобите се удвояват.
Допълнително големите търговски вериги с оборот над 5 млн. евро ще бъдат задължени ежедневно да публикуват цените на основни стоки в машинночетим формат, а Министерството на икономиката ще изготвя методика за определяне на т.нар. "справедлива цена". Още: Радев вече не е "мистър кеш": ДПС на Пеевски хареса мерките на управляващите за цените
Дебатът
От "Прогресивна България" отхвърлиха обвиненията, че се въвежда държавен контрол върху цените. Явор Гечев настоя, че целта е държавата да получи по-ефективни механизми за реакция срещу спекулата, без да се нарушават пазарните принципи.
Министърът на икономиката Александър Пулев обяви, че към Министерския съвет ще бъде създадено междуведомствено звено за контрол на цените. Според него новите механизми ще позволят по-ефективна борба с "галопиращите цени", без да се нарушава конкуренцията.
Министърът на земеделието Пламен Абровски заяви, че разширените дефиниции за нелоялни практики ще дадат повече възможности за защита на българските производители и за увеличаване дела на българските храни на пазара.
От Комисията за защита на конкуренцията също подкрепиха законопроектите. Председателят Росен Карадимов обаче уточни, че КЗК не трябва да се превръща в ценови регулатор, а основната ѝ функция остава разследването на нелоялни практики и картелни споразумения. На този фон Карадимов поиска и по-висок бюджет за комисията.
Най-остри критики дойдоха от "Продължаваме промяната" и "Демократична България". Асен Василев предупреди, че законите вече са дали обратен ефект още преди да бъдат приети.
"Търговците увеличиха цените, преди законът да влезе в сила, и това вече не е теория", заяви той. Според него даването на право на КЗК да определя какво е "прекомерна цена" на практика означава "каквото реши КЗК". "Ако със закон се опиташ да определиш цени - или ще се стигне до това да излъжеш по веригата, или стоката да изчезне от пазара", каза Василев.
Лидерът на ПП предупреди, че ако държавата обяви определена "справедлива цена", дори търговците, които продават по-евтино, ще се изравнят по нея. "Това, което предлагате, е изключително вредно за бизнеса", заяви той. Още: "Пирове по време на чума": "Прогресивна България" предлага "справедлива цена" за храните
Мартин Димитров от "Демократична България" коментира, че текстовете не адресират реалните причини за инфлацията и създават риск от прекомерен административен натиск. "Притесняваме се, че крайната цел на двата проекта е контрол на цените", каза той. Според Димитров управляващите не се занимават с основните фактори за поскъпването, включително цените на горивата, а вместо това дават още по-широки правомощия на КЗК.
Владислав Панев от ДБ определи подхода като "марксистки" и предупреди, че това връща държавата към неефективни модели от миналото.
Подкрепа с резерви дойде и от ГЕРБ. Владислав Горанов заяви, че партията ще подкрепи текстовете на първо четене "от уважение към изборния резултат" на "Прогресивна България", но предупреди, че подобни политики често водят до неочаквани последствия. "Държавата не може да управлява цените и най-често това води до неочаквани резултати", коментира той. Горанов разкритикува и внушенията, че еврото е основната причина за инфлацията, като подчерта, че европейската валута е "котва в трудни времена".
От ДПС-Пеевски също подкрепиха законопроектите, но предупредиха за риск от прекомерна административна тежест, особено за малките производители.
Цончо Ганев от "Възраждане" определи мерките като "врата в полето", която лесно може да бъде заобиколена, но въпреки това заяви подкрепа за текстовете. Според него истинският проблем е цената на електроенергията и въглеродните квоти.
"В момента предлагате два законопроекта с огромни минуси към тях, надявам се да сработят", заяви Ганев.
