Докато израелците все още се опитваха да се примирят с несигурния изход от собствените си избори на 27 октомври, президентът на САЩ Доналд Тръмп избра деня на междинните избори в Щатите, за да обърка още повече израелската общественост. В ефира на Fox News той обяви не само, че прекратява военната помощ на Вашингтон за Израел до края на годината, но и че израелският премиер Бенямин Нетаняху е дал съгласието си тази помощ да бъде прекратена. В интервю за "Fox & Friends" Тръмп отбеляза: „Що се отнася до плащанията към Израел, Биби Нетаняху и аз… сключихме споразумение преди месеци, че ще ги прекратим, и те са съгласни с това".
Вярно е, че през януари Нетаняху заяви пред списание The Economist, че се надява да „намали постепенно“ израелската зависимост от военната помощ на САЩ през следващото десетилетие. Той обаче не е давал никакви индикации за споразумение за прекратяване на военната помощ още през тази година. Усещайки натиска, кабинетът на Нетаняху сега представя прекратяването на американската военна подкрепа като „преход от помощ към партньорство и взаимни инвестиции“.
Реакцията в Израел не закъсня. Обявлението на Тръмп повдига важни въпроси относно това каква политическа цена е била договорена и по-конкретно - дали някакво споразумение за прекратяване на американската помощ е послужило като някаква размяна за подкрепата на Тръмп за Нетаняху на изборите в Израел.
Още: Байдън подразни Тръмп: По-добре на изборите за Конгреса не можеше да е (ВИДЕО)
"Смърдяща сделка"
Бившият министър-председател Ехуд Барак обвини Нетаняху, че е сключил „смърдяща сделка“, при която американската военна помощ е била разменена срещу президентска подкрепа. Той заключи, че Нетаняху е „превишил правомощията си“ и е „напълно неподходящ да ръководи държава“.
Лидерът на опозицията Гади Айзенкот, който все още може да замени Нетаняху като министър-председател и вече получи мандат за съставяне на правителство, беше по-малко склонен към конспиративни теории, но също толкова остър в критиките си. „Специалните отношения на Израел със Съединените щати са централен елемент от националната му сигурност“, написа той в X. „Фактът, че силите за сигурност, заедно с израелските граждани, научават за промяна в стратегическите отношения чрез медиите, показва колко голяма реална опасност представлява поведението на Бенямин Нетаняху".
Фактът, че Тръмп избра да направи това обявление в деня на изборите, говори много за срива на авторитета на Израел в целия политически спектър на САЩ. Очевидно той е смятал, че това ще намери отзвук сред избирателите на фона на нарастващото обществено недоволство от инфлацията и цените на живота. Въпросът защо една високотехнологична сила се нуждае от милиарди военна помощ, финансирана от данъкоплатците, придобива все по-голяма политическа тежест, дори ако голяма част от помощта се реинвестира в отбранителната промишленост на САЩ, пише Foreign Policy в свой анализ.
Още: Когато някой в Америка поиска Гренландия, той дори не осъзнаваше, че просто иска да стане датчанин
Войната в Иран: големият "слон в стаята"
Истинският „слон в стаята“ обаче е продължаващата война с Иран и гневът, предизвикан от подкрепата на САЩ за Израел. Известни републиканци, сред които и вицепрезидентът Джей Ди Ванс, открито посочиха конфликта като основния катализатор за изборното поражение на партията във вота за Конгреса. В публикация в X непосредствено след гласуването Ванс се разграничи от традиционните послания на Белия дом, заявявайки без заобикалки: „Причината, поради която загубихме, е войната... Всички знаят защо загубихме. И всеки честен разговор за това накъде да вървим оттук нататък, трябва да започне оттам".
Снимка: Getty Images
Той също така заяви, че избирателите искат да видят промяна в отношенията с Израел. Ванс изтъкна вътрешни проучвания, показващи, че избирателите на Тръмп от 2024 г., които преминаха към демократите на междинните избори, конкретно посочват края на войната, икономическо облекчение от скочилите цени на горивата и фундаментална промяна в отношенията на Вашингтон с Израел като свои основни искания. В интервю за предаването „60 Minutes“ на CBS в неделя Тръмп не оспори наблюдението на Ванс, че войната с Иран е причинила поражението на републиканците на междинните избори, като добави, че „има огромна неприязън, колкото и невероятно да звучи, към Израел“.
Макар че именно Тръмп започна войната срещу Иран през февруари, Нетаняху никога не е крил желанието си за съвместна кампания.
Дори след операция „Епична ярост“ на Щатите той постоянно се е опитвал да убеди Тръмп да поднови войната, разглеждайки иранската заплаха не просто като екзистенциален регионален проблем, а като политически трик, с който да отвлече вниманието на израелските избиратели от провалите си като лидер в периода преди и след 7 октомври 2023 г.
Преди междинните избори The New York Times публикува материал, в който се твърди, че Израел е споделил разузнавателна информация със САЩ и страните от Персийския залив относно възможни ирански планове за използване на химически оръжия срещу тях. Американските официални лица посрещнаха тази информация със скептицизъм, считайки, че тя е част от координирани усилия на Нетаняху да подтикне Тръмп към нови удари.
Още: Израел разследва изборна намеса от Катар и Турция, Нетаняху прави свой "щурм на Капитолия"
Реториката на Нетаняху по отношение на Иран е изпълнена с явни противоречия. След като през юни 2025 г. публично провъзгласи исторически успех в ликвидирането на ядрените способности на Иран, той промени курса си, за да създаде усещане за незабавна, екзистенциална необходимост от военна конфронтация. На 25 октомври Нетаняху публикува изображение, генерирано от изкуствен интелект, изобразяващо ядрен взрив над Тел Авив, като предупреди избирателите, че отхвърлянето на неговото лидерство ще доведе до „втори Холокост“.
Политическите му опоненти го обвиниха, че измисля криза с Иран, в опит да отложи изборите. Това предизвика безпрецедентен разрив с началника на Генералния щаб на Израелските сили за отбрана Еял Замир, който се противопостави на политическите заповеди, които рискуваха да предизвикат незабавен и необоснован регионален конфликт. Яир Голан от Демократите заяви, че на Нетаняху му липсва „необходимото обществено доверие“ и „морална легитимност или дори елементарна способност“ да води такава кампания, докато бившият израелски посланик в Германия Джереми Исачароф отбеляза, че политическите манипулации на Нетаняху по отношение на Иран „сериозно накърняват авторитета на Израел в чужбина“.
По време на встъпителната сесия на новия Кнесет (парламент) във вторник Нетаняху настоя, че макар правителството му да е отстранило непосредствената екзистенциална заплаха, Иран подновява ядрената си програма и не се е отказал от намерението си да унищожи Израел. Той заяви, че единственият начин да се премахне тази екзистенциална заплаха е чрез сваляне на режима.
Крайната цел на Нетаняху явно противоречи на целите на администрацията на Тръмп, която разглежда военната сила предимно като средство за възстановяване на свободното корабоплаване през Ормузкия проток и за принуждаване на Техеран да отстъпи по въпроса за ядрената си програма. В своята реч Нетаняху също така заяви, че само правителство на националното единство – вероятно под негово ръководство – би позволило на Израел да се справи с предстоящите предизвикателства, като същевременно обвини арабските депутати в израелския парламент, че се стремят към унищожението на нацията.
Снимка: Getty Images
Айзенкот отвърна незабавно, заявявайки, че „изпълнената с омраза“ реч на Нетаняху показва, че той не е подходящ за поста. Явно не е успял да осъзнае факта, че дори сред бившите му съюзници в Републиканската партия политическото му положение става все по-токсично.
Целта на Нетаняху
Още: Нетаняху вече е токсичен и за републиканците, и за демократите
Засега Нетаняху запазва властта като министър-председател във временно изпълняващ длъжността кабинет, докато Айзенкот се опитва да сформира ново правителство. Възобновяването на враждебните действия срещу Иран в координация със Съединените щати би било изключително удобно за Бенямин Нетаняху, тъй като това би могло да забави откриването на новоизбрания парламент и сформирането на ново правителство. Неговата основна цел остава да блокира опозиционна коалиция, която включва или се подкрепя от арабски партии, които се оказаха ключови фактори при определянето на победителя в тези избори.
Прилагайки стратегията на Тръмп за оспорване на изборните резултати, верният на Нетаняху шеф на службата за сигурност „Шин Бет“ Давид Зини насочи необосновани разследвания срещу арабски депутати от опозицията, което предизвика сериозна конституционна тревога. Въпреки че Айзенкот получи мандат да сформира правителство, неговата мъничка победа и продължаващото колебание на опозицията да обедини сили с арабските партии правят изграждането на коалиция изключително несигурно.
Още: Нетаняху е притиснал Тръмп да почне да бомбардира Иран след 2-3 дни
Докато десните фракции в Израел разглеждат отношенията на Нетаняху с Тръмп и подновената кампания на САЩ и Израел срещу Иран като стратегическа победа, дългосрочните последствия могат да бъдат тежки. Като заложи всичко на републиканците, Нетаняху разруши двупартийната подкрепа на САЩ за Израел. След решителния обрат в полза на демократите в Конгреса той се озовава в опасно уязвимо положение - изправен е пред ожесточени критици от американската левица и разгневена републиканска база, търсеща политическа изкупителна жертва.
Тръмп сега дава сигнали, че подновяването на войната е „много малко вероятно“, ако преговорите с Иран отбележат напредък. И все пак, след провала на междинните избори миналата седмица, както отбеляза в BBC неговият близък съюзник Крис Руди, има 80 процента вероятност американският президент все пак да одобри военни действия срещу Техеран. По този начин Нетаняху запазва всички мотиви да заложи на ескалация в региона, за да укрепи политическото си оцеляване, дори и за сметка на демократичната устойчивост на Израел и международния му престиж. Изглежда, че той вече няма къде да избяга.
Още: Тръмп спира парите за Израел от нова година, ще помага само при извънредна нужда
Един непредсказуем американски президент, чийто мандат е към края си, може би смята, че няма какво повече да губи, но за Нетаняху и все по-изолираната израелска общественост залогът не би могъл да бъде по-висок.
