Глобалните разходи за внос на храни се очаква да достигнат рекордните 1,94 трилиона долара през 2022 г., предупреди Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), което е 10% скок в сравнение с предходната година.
Още: САЩ вдигат частично санкциите срещу беларуската авиокомпания "Белавия"
Още: Полша ще строи пристанище на Черно море и жп път до Одеса
Новата прогноза ще отбележи "исторически връх" и се дължи на поевтиняването на валутите спрямо щатския долар - основната разменна валута на международните пазари, както и на продължаващата война на Русия в Украйна, пише Агенция "Франс прес".
Украйна и Русия са селскостопански суперсили, като повече от 30 държави зависят от тях за износа на пшеница и слънчогледово олио.
"По-голямата част от увеличението на цената за (световен) внос на хранителни продукти се поема от държавите с високи доходи, което се дължи на по-високите световни цени, като се очаква да нараснат и обемите", се казва в доклада.
Още: Изкуственият интелект може да увеличи значително световната търговия
Още: Младежката безработица в Китай достигна рекордно ниво
ОЩЕ: Ето с колко Централните банки повишават лихвените си проценти
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Египет с амбиция да увеличи приходите от туризъм с над 40 процента
Още: Кая Калас разкри детайли за новите санкции срещу Русия и съгласувани ли са със САЩ
В доклада се добавя, че последиците ще бъдат по-драматични за икономически уязвимите държави.
"Например общата сметка за внос на храни за групата на страните с ниски доходи се очаква да остане почти непроменена, въпреки че се предвижда да се свие с 10% в количествено изражение, което показва нарастващ проблем с достъпността за тези страни", заяви ФАО.
Субсахарска Африка, която и без това е силно засегната от недохранване, се очаква да похарчи 4,8 млрд. долара повече за внос на храни, въпреки намаляването на количествата.
Още: Нидерландия възобновява субсидиите за вятърни паркове
Още: Инфлацията се стабилизира в ЕС и еврозоната, но не и в България
"Това са тревожни признаци от гледна точка на продоволствената сигурност", заяви ФАО.
Войната
Русия и Украйна осъществяват 30% от световната търговия с пшеница и 78% от износа на слънчогледово олио преди нахлуването на Кремъл в съседната страна. Продължаващият вече осем месеца конфликт изтласка цените на зърното до безпрецедентни нива.
Отварянето на сигурен морски коридор позволи през последните месеци повече от 10 млн. тона селскостопански продукти да напуснат Украйна, което доведе до предпазлив спад на пазарните цени.
Друг облекчаващ фактор е, че световното производство на пшеница "би трябвало да достигне рекордно ниво от 784 млн. тона през 2022/23 г.", заяви ФАО, задвижвано по-специално от руската и канадската реколта.
Но други фактори натежават върху баланса на бедните страни , предупреждава ФАО, като например глобалната сметка за внос на селскостопански суровини.
По-специално, вносът на торове се очаква да достигне 424 млрд. долара през 2022 г., което е почти 50% увеличение в сравнение с предходната година.
Русия е един от водещите световни износители на газови и азотни торове, а цените им са се утроили за една година.
"В резултат на това някои държави може да бъдат принудени да намалят прилагането на суровини, което почти неизбежно ще доведе до по-ниска селскостопанска производителност и по-малка наличност на храни в страната", заяви ФАО.
"Негативните последици" за световната продоволствена сигурност вероятно ще продължат до 2023 г.
От месеци ФАО се застъпва за създаването на финансов механизъм за страните, които са силно зависими от вноса.