Глобалните разходи за внос на храни ще скочат с 10%

Новата прогноза ще отбележи "исторически връх" и се дължи на поевтиняването на валутите спрямо щатския долар - основната разменна валута на международните пазари, както и на продължаващата война на Русия в Украйна, пише Агенция "Франс прес".

Украйна и Русия са селскостопански суперсили, като повече от 30 държави зависят от тях за износа на пшеница и слънчогледово олио.

"По-голямата част от увеличението на цената за (световен) внос на хранителни продукти се поема от държавите с високи доходи, което се дължи на по-високите световни цени, като се очаква да нараснат и обемите", се казва в доклада.

ОЩЕ: Ето с колко Централните банки повишават лихвените си проценти

В доклада се добавя, че последиците ще бъдат по-драматични за икономически уязвимите държави.

"Например общата сметка за внос на храни за групата на страните с ниски доходи се очаква да остане почти непроменена, въпреки че се предвижда да се свие с 10% в количествено изражение, което показва нарастващ проблем с достъпността за тези страни", заяви ФАО.

Субсахарска Африка, която и без това е силно засегната от недохранване, се очаква да похарчи 4,8 млрд. долара повече за внос на храни, въпреки намаляването на количествата.

"Това са тревожни признаци от гледна точка на продоволствената сигурност", заяви ФАО.

Войната

Русия и Украйна осъществяват 30% от световната търговия с пшеница и 78% от износа на слънчогледово олио преди нахлуването на Кремъл в съседната страна. Продължаващият вече осем месеца конфликт изтласка цените на зърното до безпрецедентни нива.

Отварянето на сигурен морски коридор позволи през последните месеци повече от 10 млн. тона селскостопански продукти да напуснат Украйна, което доведе до предпазлив спад на пазарните цени.

Друг облекчаващ фактор е, че световното производство на пшеница "би трябвало да достигне рекордно ниво от 784 млн. тона през 2022/23 г.", заяви ФАО, задвижвано по-специално от руската и канадската реколта.

Но други фактори натежават върху баланса на бедните страни , предупреждава ФАО, като например глобалната сметка за внос на селскостопански суровини.

По-специално, вносът на торове се очаква да достигне 424 млрд. долара през 2022 г., което е почти 50% увеличение в сравнение с предходната година.

Русия е един от водещите световни износители на газови и азотни торове, а цените им са се утроили за една година.

"В резултат на това някои държави може да бъдат принудени да намалят прилагането на суровини, което почти неизбежно ще доведе до по-ниска селскостопанска производителност и по-малка наличност на храни в страната", заяви ФАО.

"Негативните последици" за световната продоволствена сигурност вероятно ще продължат до 2023 г.

От месеци ФАО се застъпва за създаването на финансов механизъм за страните, които са силно зависими от вноса.