Хидроенергетици: Без промени в действащата наредба, цените на тока още ще растат

Ако не се промени действащата в момента наредба, цените на тока ще продължават да растат, предупреждават от бранша.

Цената на електроенергията, търгувана на Българската независима енергийна борса, достигна невижданите над 400 лева на мегават час през август и редица индустриални предприятия спряха работа поради непосилните разходи за електроенергия. При растящите цени на въглеродните квоти, които страната ни плаща, решението да се включат допълнителни блокове на ТЕЦ „Марица –Изток 2 “ е краткосрочно и не решава проблема. Необходим е бърз преход към евтина и устойчива енергия, убедени са представителите на Асоциацията.

През март 2021 г. правителството на ГЕРБ прие абсурдна правна рамка, която на практика спира възможността на ВЕЦ централите да работят легално, тъй като изисква да представят документи за право на строеж в принадлежащите земи на реките, където са изградени централите. Такива документи централите нямат, защото са въведени отдавна в експлоатация и при пускането им документ за право на строеж не е бил изискван от държавните органи. С това изискване се нарушава основен правен принцип, че с влизане в сила на нормативния акт би следвало да има действие занапред, а не обратно - действие по отношение на заварените случаи. Проблемният текст в наредбата изобщо не е съгласуван със заинтересованите страни. В този смисъл имайки предвид, че уредбата в подзаконовия акт не следва да противоречи на закона и да надхвърля обема на регулации предвидени в закона, Асоциация „Хидроенергия“ подкрепя предложеното от МОСВ изменение изискването за представяне на право на строеж, определено в чл.43 т.6 да отпадне.

„Вярваме, че с проекта за изменение на Наредбата подготвян от МОСВ ще бъде постигнато съответствие на Наредбата за ползване на повърхностни води със Закона за водите, като по този начин ще се избегнат предпоставки за бъдещи правни спорове и ще се осигури нормална регулаторна рамка за функциониране на ВЕЦ", заяви председателят на Асоциация „Хидроенергия“ Боян Кършаков. "Приветстваме усилията на г-н Асен Личев и неговия екип да коригират този незаконен документ", добави той. Според Кършаков, измененията в наредбата ще получат много широка обществена подкрепа, включително от всички основни работодателски организации, които вече изразиха публично категоричната си позиция, че водните централи в България не трябва да стават жертва на подобни ретроактивни административни документи.  Председателят на асоциацията изтъкна, че поради все по-високите цени на въглеродните емисии в ЕС ВЕЦ се затвърдиха като един от най-евтините източници на ток за българските потребители. "В ситуация на енергийна криза и непосилно високи цени на енергията за българския бизнес водноелектрическите централи се превръщат в един от най-ценните източници на ток за българските граждани“, коментира той.

„ВЕЦ секторът е ключов за стабилността на енергийната система на страната. Благодарение на дейността на хидроелектроцентралите се постигат и ангажиментите на страната по отношение на амбициозните европейски цели за зелена енергия", допълни адв. Георги Тошев, представител на Сдружение на производителите на екологична енергия СПЕЕ-BG. Той отбеляза, че възпрепятстването на дейността на работещи ВЕЦ ще доведе до невъзможност България да изпълнява ангажиментите си, тъй като 50% от възобновяемия микс на страната е произведен именно от ВЕЦ при най-нисък разход за обществото. 

Адв. Тошев поясни, че разрешаването на проблема става по инициатива на ДНСК, която е внесла експертен доклад в МРРБ. Очаква се финалното съгласуване на този доклад от министър Комитова и той ще бъде внесен в Министерски съвет за одобрение. "Това е стъпка в правилната посока. Решението на въпроса ще гарантира на държавата да уреди коректно правата на строеж и ползване на речните корита, инвеститорите ще получат предвидима и стабилна правна рамка, а гражданите ще получат евтина и чиста енергия“, коментира адв. Тошев.

„Проблемът с инвестициите в България не касае само сектор „Енергетика“, той е значително по-голям, обърна внимание председателят на АИКБ Васил Велев. Той посочи, че през последните 11 години българските инвестиции напуснали страната са в размер на 37 милиарда, а чуждите инвестиции влезли в България са 13 милиарда лева и коментира, че "всичко това е поради правната несигурност в България“.