Комисия в НС ще търси кой е виновен за потъналите милиони в АЕЦ "Белене"

Народните представители настояват комисията да провери всички данни, факти и обстоятелства, довели до възникването на задължения по АЕЦ „Белене“ за периода 2006 г. - юни 2016 г. Под предложението са се подписали 51 народни представители, от ГЕРБ това са Делян Добрев, Александър Ненков, Валентин Николов и Методи Андреев. В своето изложение Тренчев нарече проекта погрешен и мегаломански. В подкрепа на комисията се изказа и председателят на ПГ на ПФ Валери Симеонов, който заяви, че виновните за последствията от този проект не трябва да остават в сянка. Той бе подкрепен в тезата си от Мартин Димитров от РБ, който уточни, че отговорност трябва да се потърси най-вече от БСП.

Един път направиха вече такава комисия, загубиха 8 месеца, нищо не констатираха - дайте да видим доклада им, но май и с доклад не излязоха накрая, оспори инициативата им лидерът на БСП Корнелия Нинова, помолена от медиите да коментира предложението. Според нея всичко това е безсмислено, преливане от пусто в празно за оправдаване на заплатите на депутатите, излезли с тази инициатива.

Реформатори настояха НС да се задейства по тяхно предложение, за да спестим милиони за "Белене"

Моментално разглеждане от страна на Народното събрание на изменение на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) заради АЕЦ "Белене" по...

Прочети повече

Сагата „Белене“

Проектът АЕЦ "Белене" започва още през последните години на социализма и само крахът на старата система спира нейното изграждане за неопределен период от време. През 2006 г. е проведен търг, който е спечелен от руската "Атомстройекспорт", дъщерна компания на държавната корпорация "Росатом". Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда евро. За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската RWE.

През лятото на 2009 проектът започна да буксува. Това стана причина за оттеглянето на RWE през есента на същата година. "Росатом" убедени в това, че проектът е печеливш предложиха на българската страна финансиране. Те също така доведоха и чуждестранни инвеститори в лицето на финландска “Фортум“ и френската “Алтран“, като по този начин изпълниха едно от исканията на първия кабинет Борисов за намирането на чуждестранен, неруски инвеститор.

Въпреки това проектът беше замразен през март 2012 г. от правителството на Бойко Борисов. В началото на септември същата година "Атомстройекспорт" заведе дело срещу НЕК за 1 милиарда евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта "Белене". Впоследствие сумата беше увеличена.

Д-р Иван Стойнев: Трудно ще убедим ЕК да ни позволи да дадем държавен заем за "Белене"

Темата АЕЦ „Белене“ отдавна се превърна в един от примерите за провалени мащабни сделки с участието на държавата в най-нова...

Прочети повече

На 16 юни 2016 г. Арбитражният съд при Международната търговска палата в Женева взе решение в полза на „Атомстройекспорт” в спора му с НЕК. Съдът постанови щетите на „Атомстройекспорт” да бъдат компенсирани с 620 милиона евро.

На 16 септември България пое ангажимента да плати на Русия 400 милиона евро за АЕЦ „Белене“. Това стана ясно след провелата се среща на Българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество.

На 27 септември се проведе телефонен разговор между президента Владимир Путин и българския премиер Бойко Борисов. В него българският министър-председател информира стопанина на Кремъл, че българското правителство е направило конкретни стъпки за изплащане на задълженията на НЕК към „Атомстройекспорт“, които към 19.09.2016 г. възлизат на 628 млн. евро, включващи главницата, съдебни разходи и лихва.

На 28 септември народните представители окончателно одобриха Законопроекта за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на НЕК в размер на 1 млрд. и 270 млн. лв. Тези пари трябва да бъдат използвани за погасяване на задълженията на компанията към руската страна. В същото време бе публикувано и отчет на адвокатската кантора, защитаваща българските интереси, от които става ясно, че не можем да разчитаме на успех, ако обжалваме решението на Арбитража.