Масово задлъжняваме към банките през лятото

Това показват данните на фирмите за събиране на просрочени вземания. През лятото пред почти всеки българин се задават финансови проблеми.

Данните показват, че само за година размерът на дълга, който просрочваме, се увеличава с 50%. Ако през 2014 г. той е бил 485 лева, то в края на миналата година е достигнал 747 лева, информира Нова телевизия.

Заради огромни задължения запорираха сметките на общински фирми в Плевен

Банковите сметки на общинските фирми "Инжстрой" и "Тибор" са поставени под запор заради "сериозни данъчни задължения". Това съобщи кме...

Прочети повече

Основно задлъжняваме към банките. 2/3 от задълженията, които бавим, са именно към тях. Също така, трудно успяваме да се справим и със сметките към мобилните оператори и със сметките за ток, вода и парно.

Все по-малко са неизплатените дългове, свързани с бързи кредити, пише още Economic.bg.

Очакванията на колекторските фирми обаче са лошите дългове да нараснат след лятото, когато ще харчим повече за почивка и ремонти. Това ще натовари допълнително семейният бюджет.

През лятото се натрупват повече забавени плащания и задължения по кредитни карти, посочват експерти.

Междувременно стана ясно, че през 2015 г. годишният доход на едно българско домакинство достига средно 12 349 лв. (или 1 020 лв. месечно). Номиналният ръст на доходите е 2,9%, което е третият най-бавен темп на нарастване от 2004 г. насам.

Община Сливен ще поиска от държавата безлихвен заем от 8 млн. лв.

Община Сливен ще иска безлихвен заем от министерството на финансите за разплащане на просрочените текущи задължения, това съобщи днес к...

Прочети повече

В същото време, поради лекото понижение на цените в икономиката през 2015 г., реалният ръст на доходите е 3%, което е четвъртият най-бърз темп от 2004 г. насам.

Така 2015 г. е втората поред година, в която реалната покупателна способност на българските домакинства нараства по-бързо от техните номинални доходи, посочва още Investor.bg.

Например през 2014 г. номиналният ръст в доходите беше нулев, но тъй като цените се понижиха с 1,4% спрямо предходната година, реалният доход беше всъщност по-висок от този през 2013 г.

Разминаването идва от разликите в средногодишната инфлация. Както се вижда от първата графика, в периода преди кризата номиналните заплати растат много по-бързо от реалните, а причината е сравнително високата инфлация - варираща между 5% (2005 г.) и 12,3% (2008 г.).

През кризисната 2010 г. имаме спад както на номиналния, така и на реалния доход на българските домакинства.